Кошерът на Хелстрьом

— Дзюл, момчето ми, не си измисляй допълнителни неприятности. Ако не успеем да сложим ръка на откритието на Хелстрьом и да поставим под контрол споменатия металургичен процес, ще ударим направо. Аз ще съобщя където трябва, че моите момчета са проявили самоинициатива и са разкрили някакво потайно гнездо на оси. За целта, обаче, ще ни трябват повече факти, отколкото имаме за момента.

— Портър и…

— Те не съществуват. Забравяш, че подписът ми е бил на заповедта.

— Ах, да, разбира се.

— После ще отида горе и ще заявя, че разполагаме с такава и такава информация, открита от наш човек в библиотеката на Масачузетския Технологически институт. Бих могъл да отида и на подобен риск, ако съм в състояние да докажа, че става дума за разработка на нови оръжейни системи.

— Ако не разполагаме с подробна информация най-вероятно и те да стигнат до нашите изводи.

— Абсолютно! — потвърди Шефа.

— Разбирам. Значи искате от мен да вляза в открити преговори с Хелстрьом?

— Тъкмо това. Има ли някаква причина, която те кара да си против?

— Бих могъл да опитам. Уговорихме си среща за утре. По време на разговора подхвърлих, че разполагам с цяла армия професионални помощници, готови да претърсят района до няколко дни и те…

— Какви мерки си взел?

— Джанвърт и групата му ще ме следят с оптични прибори, докато се движа на открито. Вляза ли в сградата, ще остана без връзка. Разбира се, ще направят опит да открият някое слабо място — прозорец или нещо подобно, което да послужи за микрофон на лазерния звукоприемник. Не смятам, обаче, да чакам подобна връзка преди да започна…

— И как смяташ да започнеш преговорите?

— Първо, ще намекна отново за помощта, която бих могъл да повикам. Ще призная, че представлявам могъща агенция на правителството, но няма да я идентифицирам. След това…

— Не.

— Но…

— Трима от агентите ни са мъртви и те…

— Те не съществуват. Вие сам го казахте.

— Не и за нас, Дзюл. Не. Искам само да ги увериш, че представляваш хора, заинтересувани от Проект 40. Остави ги в неведение за това какво точно ни е известно. Или вече са премахнали трима души, или ги държат за заложници и…

— Да търся ли подобна възможност?

— За Бога! Разбира се, че не. Но при всички случаи, повече ще ги е страх от онова, което подозират, отколкото от това, което знаят. След твоите вчерашни дрънканици, може би вече си представят, че ФБР, флотът или морските пехотинци са поставени в бойна готовност. Ако наистина ти е необходимо нещо, с което да ги притиснеш, можеш да споменеш нашите изчезнали приятели. Но не настоявай прекалено да научиш съдбата им. По този въпрос няма какво да преговаряме. Интересува ни Проект 40 и нищо друго. Не ни трябват убийците, или хората които са ги отвлекли, не са ни нужни и изчезналите. Ясно ли е?

— Напълно. — Перюджи почувства някаква празнота в себе си и внезапно се запита: „Какво ли ще стане ако и аз изчезна?“ Струваше му се, че знае отговора на този въпрос, и този отговор никак не му се нравеше.

— А аз ще се свържа с моите хора от петролната компания и ще проверя, с какво биха могли да ни помогнат, — каза Шефа, — но само в случай, че не се налага да се разкривам напълно. Дори да открием някое потайно място, където работят хората на Хелстрьом, не виждам с какво това ще помогне на разследването ни.

— Ами ако откажат да преговарят? — попита Перюджи.

— Не го превръщай в трагедия. Все още разполагаме със Съвета и силите, които стоят зад него.

— Но те няма…

— Да, знам, ще ни погълнат и двамата, а после ще изплюят костите. Но дори скелет е по-добре от нищо.

— Проект 40 може да се окаже нещо съвсем невинно.

— Сам не вярваш в това — рече Шефа. — Пък и твоя работа е да докажеш онова, което двамата подозираме вече. — Шефа прочисти гърло. — Без доказателства сме като със завързани ръце. Може и да крият тайната за близката кончина на света там долу, но докато не го докажем пред Съвета, нищо не бихме могли да предприемем. Колко пъти ще трябва да го повтарям?

Перюджи потърка коляното, на мястото където го бе ударил в студиото на Хелстрьом. Досега не си спомняше Шефа толкова често да е повтарял една и съща фраза. Какво ли ставаше в агенцията? Може би Шефа се опитваше да му намекне, че не може да говори съвсем открито?

— Искате ли да потърся някоя подходяща причина, за да се оттеглим от случая? — запита Перюджи.

— Само ако го сметнеш за правилно, момчето ми — в гласа на Шефа се долови явно облекчение.

Има някой с него, осъзна Перюджи. Вероятно е човек, на когото се доверяват, но не могат да му разкрият всичко. Колкото и да се опитваше, Перюджи не можа да открие човек, отговарящ на подобно условие. Би трябвало да е съвсем ясно за Шефа, че неговият агент няма никакво намерение да се оттегля. Но той очакваше подобно предложение от мен. Което означаваше, че някой в кабинета на Шефа чуваше и двете страни в разговора. Завоалираното зад многобройните приказки послание говореше за крайна предпазливост в действията на щаба. Обаждане отгоре. Колко могъщ може да е този Хелстрьом?

— Можете ли да ми кажете всъщност, колко нависоко са пръстите, които бихме могли да настъпим?

— Не.