Кошерът на Хелстрьом

Поведението на Фанси може би се пораждаше от някакво подсъзнателно желание на Кошера. Тя беше заговорила за роене. Какво означаваше това? Вече близо четиридесет години търсеха начин да отложат роенето. Нима бяха допуснали грешка? Хелстрьом си припомни с тревога за Фанси, но опитите да я открие не дадоха резултат. Трябваше да е при снимачния екип, но не се беше явила на работа и Ед не знаеше къде може да е отишла. Салдо го уверяваше, че Фанси е под постоянно наблюдение, но Хелстрьом не можеше да подтисне лошите предчувствия. Възможно ли бе, Кошерът сам да е създал натурална майка-първосъздателка? В такъв случай Фанси наистина бе логичен избор за подобна роля. Какво ли ще предприеме Съветът ако това се случи? Ще изпратят ли Фанси в резервоара, пред риска да се изправят пред едно ранно роене? Не му беше приятна мисълта да изгубят Фанси — продукт на великолепна кръвна линия, създала толкова изтъкнати специалисти. Ако можеха само да изключат от наследствения материал този фактор на неуравновесеност!

Стига, разбира се, това наистина да беше неуравновесеност.

Хелстрьом приближи бетонния свод, зад който бе разположена хранилната станция на второ ниво и забеляза, че Салдо го чака, точно както му бе наредил. Хелстрьом се почувства малко по-уверено. Едва сега осъзна, колко много беше започнал да разчита на младия самец. Без да каже нито дума, Хелстрьом застана до него. Двамата влязоха в хранилната станция и си избраха по нещо за хапване от конвейера, като не пропуснаха да поемат по няколко дълбоки глътки от общия бульон от резервоара. Хелстрьом обичаше да се храни заедно с общите работници и дори предпочиташе храната им, пред удвоените порции за специалисти. Вярно, порционът за специалисти можеше да удължи предполагаемия Кошерен живот, но в него липсваше нещо важно, което Хелстрьом бе характеризирал като „обединяваща сила“.

„Понякога се нуждаем от най-ниския общ знаменател“ — помисли си той. И това най-често се проявяваше по време на криза.

Салдо даде знак, че гори от нетърпение да докладва, но Хелстрьом на свой ред отвърна с жест да бъде търпелив, осъзнавайки собственото си нежелание засега да слуша каквито и да било доклади. Докато се хранеха, Хелстрьом отново бе завладян от усещането за това колко уязвим е Кошерът. Сякаш обитаваха свят, затворен зад тънка черупка, готова всеки миг да се разчупи. Толкова ясно и просто изглеждаше всичко, когато го четеше в Кошерния наръчник, и толкова далече от грубата действителност. И въпреки че старателно търсеше макар и малък намек, все не можеше да открие подходящ съвет от наръчника…

34

„Кошерът се предвижва към неразговорна форма на човешко съществувание. Изключително важно е не само да се утвърди тази форма, но след това да бъде създаден нов език, който да отговаря на нуждите ни. В противен случай, ще бъдем обречени да повторим грешките на нашето минало.“

Не биваше да повтарят грешките на миналото. Пътят пред тях бе дълъг, животът поставяше все по-тежки изисквания. Никой не можеше да си представи още колко време щеше да им е необходимо и колко подобни пречки ще трябва да преодоляват. На времето, преди триста години, когато още бяха в началото, бяха предполагали, че ще им трябват не повече от „стотина години“. И колко бързо бяха открили тази грешка на миналото! Сетне дойде ред на новата истина: Кошерът ще трябва да се развива най-малко хиляда години, освен ако Външните сами не допринесат за гибелта си. Хиляда години, преди Земята да се превърне отново в техен дом.

Хелстрьом неведнъж се беше замислял за това, колко пъти ще се сриват и ще бъдат възстановявани кошерните стени, преди работниците да излязат и да завладеят цялата земна повърхност.

Ама че фантазии! Какво би станало, ако тези стени издържат само още няколко часа и сетне се сринат навеки.

Никога досега Кошерът не беше изпитвал по-голяма нужда от самоувереност. Хелстрьом неохотно даде знак на Салдо, че може да говори, забелязвайки почти с отвращение очевидната увереност на младежа, че един кратък разговор с първия мъжкар е в състояние да реши всякакви проблеми.

— Фанси е откраднала стимуланта от Кошерния склад — започна Салдо. — Няма официален запис, но…

— По-важно е защо го е взела? — прекъсна го Хелстрьом.

— За да предизвика теб, Съвета и целия Кошер — отвърна Салдо. Той очевидно смяташе въпроса за глупав.

— Не бива да прибързваме с изводите — укори го Хелстрьом.

— Но тя е опасна! Тя може…

— Ще й позволим да продължи, без да й пречим — нареди Хелстрьом. — Не е изключено целият Кошер в този момент да изразява волята си чрез нея.

— Независимо, че е намислила да се кръстосва с Перюджи?

— И защо не? Неведнъж сме използвали този метод за да получим свежа кръв Отвън. Той е живото доказателство за успеха.

— Успех на каква цена?