Кошерът на Хелстрьом

— Няма за какво — рече му тя.

— Достатъчно се забавихме, Линк — обади се Хелстрьом отзад. — Ще покажеш ли на мистър Перюджи къде е изходът?

Двамата продължиха, Перюджи доста объркан. ПРеди малко, по време на кратката среща, бе споходен от странното усещане, че Фанси е готова да го свали на пода и да прави любов с него пред очите на всички!

Хелстрьом изчака Крафт да затвори вратата зад гърба си, след това погледна въпросително Фанси.

— В кърпа ни е вързан — заяви тя.

— Фанси, какво си мислиш, че правиш?

— Върша си домашната работа.

Хелстрьом едва сега забеляза наедрелите й бузи, начинът, по който ръцете й изпълваха ръкавите на блузата.

— Фанси, да не смяташ, че си майката-първосъздателка?

— След Трьова не сме имали такава — отвърна тя.

— И ти знаеш защо!

— Това са глупости, че майката-първосъздателка подтискала желанието за роене!

— Не са глупости и ти го знаеш!

— Има и такива, сред нас, които не мислят по този начин. Ние сме уверени, че ако Кошерът започне да се рои без майка-първосъздателка, може да настъпи бедствие.

— Фанси, нима мислиш, че не си разбираме от работата? Кошерът ще трябва да създаде поне още десет хиляди работника, преди да почувстваме първите признаци на пренаселеност.

— И сега вече ги чувстваме — рече тя и потърка ръце. — Поне някои от нас ги чувстват.

32

„Коментари върху текущия филм: В този епизод ще покажем първо зародишна клетка на насекомо, после развитието на яйцето и накрая появата на гъсеницата. Колко силна е тази метафора! Ние също произхождаме от телата на своите родители — тези диви същества, които се наричат човечество. Посланието, което се крие зад тази метафора, се прицелва в подсъзнанието. То ни внушава, че идва време да се подготвим за нашата поява. Все още не сме достигнали периода на зрелост, но въпреки това, трябва да се готвим за наближаващото пълнолетие. Когато се появим на света, ще го направим за да властваме над повърхността на планетата. Постигнем ли своята зряла форма, ще се храним за да живеем, а не за да растем.“

Перюджи държа доста дълго телефонната слушалка, преди Шефа да отговори. Беше приседнал на крайчеца на леглото, малко след като се върна от обяда с Хелстрьом. Обядът го беше разочаровал напълно — нито следа от Фанси, всичко бе протекло доста официално в столовата на стария хамбар и никакъв отговор на подмятанията му за нови открития. Шефа нямаше да хареса доклада му.

Най-сетне в слушалката се разнесе гласът на Шефа, напрегнат и отзивчив, въпреки дългото забавяне. Старецът значи не беше заспал, а по-скоро се занимаваше с нещо, което не желаеше да прекъсне само за да отвърне на зова на телефона, който нерядко наричаше „това изобретения на ада“.

— Нали ви казах, че ще позвъня веднага щом се върна? — поде Перюджи.

— Откъде се обаждаш?

— От мотела, защо?

— Сигурен ли си, че този телефон е чист?

— Чист е. Проверих го.

— Въпреки това, да включим заглушителите.

Перюджи въздъхна и извади прибора. След като го монтира, гласът на Шефа звучеше някак отдалечено и кухо.

— Кажи сега какво си открил — нареди Шефа.

— Отказаха да отговорят по какъвто и да било начин на подмятанията ми за металургията и новите открития.

— Направи ли ясни предложения?

— Казах, че познавам човек, готов да плати дори милион за нови открития в тази област.

— И това не ги заинтригува?

— Ни най-малко.

— Съветът започва да ме притиска — каза Шефа. — Налага се да ускорим нещата, по един или друг начин.

— Този Хелстрьом трябва да има някаква цена!

— Мислиш ли, че ако вдигнем мизата той би могъл да захапе примамката?

— Не съм съвсем сигурен. В момента по-скоро ми се иска да изпратя Джанвърт и Миърли на юг от долината на Хелстрьом, за да потърсят някакви следи от Карлос и Тимиена. Нещо ми подсказва интуитивно, че са се приближили от юг. В тази част има повече дървета, а всички знаем колко предпазлив е Карлос.

— Никого няма да пращаш.

— Шефе, ако…

— Казах — не.

— Но ако все пак успеем да притиснем по някакъв начин Хелстрьом ще измъкнем онова, което ни интересува далеч по-лесно. Ще получим каквото ни трябва преди още съветът да… е, нали знаете как се държат онези, когато станат подозрителни.

— Няма да учиш баща си как се мътят яйца. Казах вече — не!

Перюджи почувства, че разговорът се затяга.

— Тогава какво да правя?

— Разкажи ми какво си видял в чифлика на Хелстрьом.

— Нищо повече от вчера.

— По-точно.