Кошерът на Хелстрьом

Перюджи следеше внимателно движението на хората наоколо. На пръв поглед всичко изглеждаше съвсем нормално и никой не проявяваше интерес към тяхната група. И все пак Перюджи не можеше да се отърве от усещането, че е под постоянно наблюдение. Вдигна поглед нагоре. Светлините над главата му пречеха да разгледа горната част на студиото. Дали за това имаше някаква конкретна причина? Може би криеха нещо от него?

Все още вдигнал глава нагоре, той зърна спускащото се рамо на снимачния кран и в този миг се препъна в някакви кабели. Щеше да падне, ако Крафт не бе скочил напред, за да го хване. Той задържа Перюджи, докато възстанови равновесие, поставил пръст на уста, а след това някак неохотно пусна ръката му. Чувстваше се по-уверен, докато държеше близо до себе си нашественика. Крафт усещаше, как в него се надига разяждаща тревога. Нилс си играеше с огъня! В студиото беше пълно с неми работници, чието присъствие само по себе си бе опасен риск. Ами ако някой реагира на чуждата телесна миризма на Перюджи? Вълните, които идеха от него бяха толкова предизвикателни!

След като се увери, че пътят пред него е чист, Перюджи извърна глава към спускащото се кресло. Появило се бе от мрака над тях и съвсем беззвучно приближаваше снимачния екип в ъгъла. В креслото се беше настанила млада жена, облечена в светли дрехи. Имаше удивително бяла кожа, контрастираща с гарваново черната й коса, привързана на плитка отзад. Ако се съдеше по плътно прилепналата към тялото й рокля, не носеше нищо отдолу.

Крафт побутна Перюджи, подканяйки го да побърза напред. Перюджи с неохота ускори крачка. Някаква особена магнетичност се излъчваше от жената с бяла кожа и той не можеше да прогони образа й от мислите си. Лицето й бе овално и гладко, като на мадона. Ръцете, подаващи се под късите ръкави на блузата, бяха доста пълнички, ала по-скоро говореха за изострена чувственост, отколкото за прекомерно затлъстяване.

Хелстрьом беше застанал на прага на помещение, което по формата напомняше павилион с плосък покрив, вътре в самото студио. От другата му страна имаше висока, стигаща до самия покрив стена. Перюджи прецени мислено, че стената разделя студиото на две части и се замисли какво ли има зад нея. Последва Хелстрьом във вътрешността на павилиона и откри, че две от стените са стъклени от средата нагоре. Зад една от стъклените стени се виждаше друго, по-малко студио, където насекомите летяха съвсем свободно, озарени в бледа, синкава светлина — ако се съдеше по размерите на крилата, това бяха пеперуди. Стаята зад другия прозорец тънеше в мрак, но все пак се различаваха фигури на хора, приведени над множество пултове с електронни индикатори и миниатюрни монитори, върху които нещо се движеше. Приличаше на операторска в телевизионно студио.

Крафт затвори вратата зад себе си и направи няколко крачки из стаята. След това се изправи, скръстил ръце на гърдите, сякаш охраняваше входа. Перюджи забеляза още една врата, в далечния край на помещението, която водеше към стаята с електронните уреди. Отново си помисли, че сцената пред него не съвпада с представите му за филмово студио.

Стаята беше мебелирана с кръгла маса и няколко кресла. Хелстрьом седна в едно от тях и заговори със спокоен глас.

— Хората, които наблюдавате зад тази прозрачна стена, мистър Перюджи, смесват няколко различни звукоизточника в един комбиниран запис. Работата е доста фина.

Перюджи впери поглед в работниците отсреща, неспособен да определи какво точно му се струваше странно във вида им. Внезапно осъзна, че с изключение само на един, шестимата мъже и трите жени, разположени зад извития пулт си приличаха, като да бяха близки роднини. Отново огледа лицата им, озарени от светлината на индикаторите. Петима от мъжете, както и трите жени имаха съвсем еднакви удължени лица, с големи очи и руси коси. Жените се отличаваха само по едрите си гърди и донякъде смекчените черти. Шестият мъж, който не приличаше на останалите, също бе русокос и напомняше на Перюджи за някого. Изминаха няколко секунди, преди да се досети, че мъжът приличаше на Хелстрьом.

Докато тези и други подобни мисли минаваха през главата на Перюджи, вратата зад Крафт се отвори и вътре влезе младата жена, която бе забелязал в креслото на снимачния кран. „Тя поне не прилича на никого“ — рече си Перюджи.

— Фанси? — запита с явна тревога Хелстрьом. „Какво търси тук?“ — чудеше се той. Не беше я канил, а и никак не му харесваше котешкият израз на лицето й.

Крафт отстъпи тромаво встрани за да й направи място да мине.

Перюджи впери очи в нея и плъзна поглед по овалното лице и надолу — към невероятно сексапилното й тяло, чийто очертания прозираха през тънката рокля. Макар да гледаше право в Хелстрьом, докато отвръщаше на въпроса, нямаше никакво съмнение, че тя играе за Перюджи.

— Ед ме изпрати — заговори Фанси. — Помоли ме да ти предам, че ще трябва да заснемем отново сцената с комарите. И ти участваш в нея, нали знаеш? Казах ти, че ще трябва да правим повторни снимки. Комарите бяха доста разтревожени, но ти не ме послуша.