Кошерът на Хелстрьом

— Но това е ужасно рисковано, да изключва предавателя.

— И аз бих постъпил по същия начин. Вече е влязъл в студиото.

— И все пак…

— О, я млъквай! Кловис отвън при телескопа ли е?

— Да. — Миърли имаше обиден вид. Знаеше, че Джанвърт е назначен за заместник по време на операцията и все пак му беше неприятно, че се отнасят с него по този начин.

— Провери дали е забелязала нещо.

— Телескопът увеличава само двайсет пъти, а и в долината е доста мъгливо.

— Отивай да провериш. Кажи й какво стана.

— Добре.

Фургонът изскърца и се залюля, когато Миърли раздвижи едрото си тяло.

Джанвърт го проследи с поглед и отново залепи слушалката за ухото си. Какво ли целеше Перюджи с този странен разговор? Металургия? Нови открития?

31

„Из коментарите на Трьова Хелстрьом: Залог за нашите бъдещи успехи е постигане на окончателното човешко опитомяване. В светлината на гореказаното, всички други модели на човешко съществуване трябва да се разглеждат като диви форми. В процеса на това опитомяване неминуемо ще се възползваме от многостранни човешки типове за изграждане на нашата социална структура. Колкото и да бъдат различни тези новосъздадени типове, изключително важно е между тях да бъде запазена взаимовръзката и уважението в постигането на голямата цел. Майката-първосъздателка и първият мъжкар се отличават само на пръв поглед от работника на най-низшето стъпало. Защото, ако най-възторжените от нас създадат своя молитва, тя трябва да израдява благодарност към тези работници.“

Оказа се, че вратите на студиото са двойни и затова Перюджи не бе успял да различи нищо отвън. Още щом влезе, той почувства нещо странно във въздуха. Животинската миризма тук беше още по-силна. В първия момент реши, че идва от стъклените клетки с животни вляво от него. Вътре забеляза мишки, морски свинчета и маймуни.

Във всички филмови компании, които Перюджи беше посещавал, неизменно бе наблюдавал странни мигове на затишие, когато цялата групова енергия се концентрираше в обектива на камерата. Това място беше съвсем различно. Никой не пристъпваше на пръсти. И въпреки това, всички наоколо се движеха съвсем безшумно, сякаш го намираха за естествено състояние. Със затварянето на външната врата беше изчезнал и неприятният бръмчащ звук, който доминираше в долината, ала тук вътре го заменяше едва доловим шепот.

В момента на влизането работеше само снимачният екип. Бяха се разположили в ъгъла, в близост до стъклен контейнер, не по-висок от три фута. Светлината на прожекторите блестеше в стените на контейнера.

Хелстрьом беше предупредил Перюджи да не говори, докато не му разрешат със знак и едрият мъж вдигна въпросително вежди към ъгъла.

Хелстрьом се наведе над ухото му и прошепна:

— В момента заснемаме в едър план движението на крайниците при насекомите. Използваме максимално увеличение. Камерата е разположена зад стените на стъкления контейнер, в който се поддържа специална атмосфера, подходяща за изследваното насекомо.

Перюджи кимна, питайки се защо ли трябваше да пазят тишина. Нима подобен филм се озвучаваше на място? Изглеждаше малко вероятно, но познанията му в снимачната индустрия бяха доста повърхностни, придобити набързо, специално за този случай. Хелстрьом с удоволствие би се възползвал от първата възможност за да го изхвърли навън. От момента на влизане в студиото той все по-зле владееше тревогата си.

Хелстрьом ги поведе към ъгъла, право през централната част на студиото. Както обикновено, когато някой Външен се намираше в непосредствена близост до работниците, Хелстрьом чувстваше нарастваща нервност. Усещането за нарушаване териториалната цялост на Кошера беше дълбоко заложено в него. А и от Перюджи лъхаше силна миризма на Външен. Той беше чужд за това място. Крафт, който вървеше зад него, вероятно го усещаше по-силно от всеки друг. Никога досега не бе придружавал Външен в сградата. За щастие, работният екип се държеше на пръв поглед естествено. Без съмнение усещаха присъствието на Външния, но в случая си казваше думата добрата подготовка. Засега всичко вървеше гладко.