Кошерът на Хелстрьом

— Вече не. Но по едно време отглеждаха доста култури. На пролет някои от децата, които живеят в чифлика, излязоха да сеят жито, но според мен само си играеха на фермери. Повечето са градски чеда. Идват тук от Холивуд, или чак от Ню Йорк и си мислят, че разбират нещо от земята.

— Хелстрьом често ли има гости? — Докато задаваше въпроса, Перюджи се спъна в купчина изсъхнала трева. Измъчваше го сухият, горещ въздух на долината. Някъде отдалеч се чуваше неприятен бръмчащ звук, а слабият животински мирис му напомняше за зоологическата градина. Нямаше и следа от тази миризма зад оградата, но колкото повече наближаваха чифлика, разположен в сърцето на малката долина, толкова повече се засилваше. От мястото, където се намираха, потокът изглеждаше като тънка струйка вода. Някъде в горния край на долината изглежда имаше малък водопад.

— Гости ли? — запита Крафт след продължителна пауза. — Понякога чифликът направо е претъпкан. Не може да плюнеш, без да оцелиш някого. Друг път изглежда така, сякаш няма и дузина хора.

— Откъде идва тази миризма?

— Каква миризма? — запита Крафт и в този миг осъзна, че Перюджи говори за кошерния мирис, който извираше от вентилационните шахти и винаги се усещаше най-силно тук, в долината. Крафт намираше за приятна миризмата. Напомняше му за детството.

— Тази животинска миризма — настоя Перюджи.

— А, това ли? Трябва да е свързано с работата на доктора. Знам, че държи мишки и други животинчета за опити. Веднъж дори ги видях. Най-обикновена менажерия.

— Аха. Този водопад през цялата година ли го има?

— Да. Красив е, нали?

— Ако човек си пада по тези неща. А къде изчезва водата? Потокът долу е доста малък. — Перюджи спря и впери поглед в Крафт, принуждавайки го също да спре.

— Предполагам, че част от водата попива в почвата — обясни Крафт. Изглежда нямаше търпение да продължат, но не можеше да намери подходящ предлог. — Докторът също отби част от водите за напояване или охлаждане. Не знам точно. Да вървим, а?

— Чакайте малко — отвърна Перюджи. — Нали одеве казахте, че Хелстрьом не се занимавал с обработка на земята?

— Така си е! Но за опитите му е нужна доста вода. Какво толкова ви занимава този ручей?

— Всичко тук ме занимава — рече Перюджи. — Има нещо не наред в това място. Например, липсата на насекоми. А не видях и нито една птица.

Крафт преглътна мъчително, гърлото му бе съвсем изсъхнало. Изглежда съвсем наскоро е имало нощно помитане. Ама и този Перюджи, нищо не изпуска от очи!

— Птиците се крият от жегата и излизат по хладина.

— Така ли?

— Ами вашият приятел не ви ли го е казвал, след като си пада да гледа птици?

— Не. — Перюджи хвърли поглед наоколо, като се стараеше да не пропусне и най-малката подробност. Бързо и издаващо напрегнатост движение на главата, което разтревожи отново Крафт. — Помня веднъж ми каза, че всяко животно или птица било активно през различни части на деня и нощта. Не вярвам птиците да са се изпокрили, въобще не се чуват никакви звуци. В тази долина няма нито птици, нито насекоми.

— Тогава какво е търсел тук вашият приятел? — попита Крафт. — Щом няма птици, които да гледа?

„Ах, приятелче, не бързай толкова — помисли си Перюджи. Още не е дошло време да сваляме ръкавиците.“ Вече не се съмняваше, че Крафт е в един отбор с Хелстрьом.

— Карлос вероятно също е забелязал отсъствието на птици и е потърсил някакво обяснение. Ако се е натъкнал на нещо, което би могло да причини неприятности някому, това би могло да обясни изчезването му.

— Ама вие сте ужасно подозрителен човек — отбеляза Крафт.

— А вие не сте ли? — засече го Перюджи. Той се насочи към сянката на близката върба, принуждавайки помощник-шерифа да го последва. — Що за човек всъщност е Хелстрьом, помощник-шериф?

На Крафт никак не му се хареса начина, по който Перюджи бе произнесъл това помощник-шериф, ала бе принуден да внимава какво ще отговори.

— Ами, най-обикновен, типичен отдаден докрай на делото учен.

Перюджи забеляза, че докато се стараеше да отговори с равнодушен и привидно безразличен глас, Крафт неволно бе издал с жестове и позиция на тялото, че прикрива истината. Перюджи кимна, сякаш бе прозрял всичко и остави Крафт да продължи.

— Подобни хора са смахнати, естествено — говореше Крафт, — но съвсем безвредни.

— Никога не съм бил склонен да се примиря с тази стандартизирана представа за безвредния, смахнат учен — каза Перюджи. — Според мен не са нито безвредни, нито невинни. Ето, атомните физици, например, кой от тях е нормален или разумен?

— О, хайде стига, мистър Перюджи — махна с привидна благосклонност Крафт. — Докторът снима филми за насекомите. Образователни филми. Най-много някой път да е поканил дузина сладурчета да си направят парти на лунна светлина.

— И дори без трева? — притисна го Перюджи.

— Нима вярвате на всичко, което драскат по вестниците, за холивудския начин на живот?

— До известна степен.

— Готов съм да се обзаложа, че докторът е чист — заяви Крафт.

— Наистина ли? — попита Перюджи. — И колко души са изчезнали без вест във вашия район за последните, да речем, двадесет и пет години?