Кошерът на Хелстрьом

Салдо кимна, показвайки че разбира разликата.

— Допуснали сме грешка — промърмори той.

— Аз допуснах грешка — поправи го Хелстрьом. — Станах невнимателен, след дългата поредица от успехи. Не бива никога да забравяме това предупреждение — всеки от нас може да сбърка.

29

„Из коментарите на майката-първосъздателка Трьова Хелстрьом: Искам да побеседваме с вас за понятието предпазливост. Когато казваме, че ни има, че Кошерът е поел по своя път — някъде към мистериозното бъдеще — по необходимост думите ни се отличават от онова, което виждаме като факти. Между тези две понятие винаги стои нашата собствена интерпретация. Това, което твърдим, че вършим, се видоизменя от нашето разбиране за света, което на свой ред има своите ограничения. Първо, ние сме партизани. Виждаме всичко пречупено през призмата на оцеляването на Кошера. Второ, вселената се проявява пред нас по един начин, докато в действителност е нещо съвсем различно. В светлината на изложеното до момента, предпазливостта се превръща в главен източник на нашата колективна енергия. Трябва да се изпълним с вяра в мъдростта на Кошера и да се надяваме, че тази мъдрост ще се прояви чрез нас, неговите клетки.“

Когато стигнаха входа на долината, откъдето Перюджи за пръв път зърна чифлика на Хелстрьом, той помоли Крафт да спре. Колата поднесе на прашния банкет и закова, а помощник-шерифът го погледна въпросително.

— Нещо не е наред ли, мистър Перюджи?

Перюджи не бързаше да отговори. Крафт го беше заинтригувал. Имаше нещо театрално, не само в държанието, но и в целия му вид. Сякаш някой беше спрял поглед върху него, а сетне бе възкликнал: „А ето този ще направим помощник-шериф.“ Крафт имаше потъмняло от слънцето лице, масивен нос, русоляви вежди, светло-руси коси и всичко това завършваше с широкопола каубойска шапка на върха. Движеше сковано едрото си тяло, сякаш беше яздил прекалено дълго. Перюджи забеляза поне още няколко души по главната улица на Фостървил, които приличаха на Линкълн Крафт.

Крафт се държеше спокойно и невъзмутимо, докато Перюджи го разглеждаше, уверен че като специален кошерен хибрид, няма и най-малък признак за чуждия му произход. Всъщност, бащата на Крафт беше местен фермер, прелъстен при набег за пресни гени от разгонена женска. Немалко жители на Фостървил бяха забелязали приликата на Крафт с баща му.

— Мистър Перюджи, — заговори Крафт, — не искате ли…

— Знам какво ще ми кажете — прекъсна го Перюджи и погледна часовника си. Беше три без четвърт. Крафт беше използвал всички възможни оправдания за да се забавят — няколко пъти звъня по телефона, прочете внимателно формуляра за издирване, продължително разглежда снимката и зададе безброй глупави въпроси, като записваше отговорите с бавни движения върху лист хартия. И ето че най-сетне бяха само на хвърлей място от чифлика на Хелстрьом. Перюджи почувства, че го завладява вълнение. Долината се беше смълчала, не се чуваше дори песента на насекомите. Перюджи усещаше нещо неестествено в тази тишина. Едва когато осъзна, че не се чуват никакви насекоми, той попита Крафт за причината.

Крафт побутна назад широкополата си шапка и обърса челото си с ръкава на ризата.

— Сигурно са напръскали околността с химикал — предположи той.

— Наистина ли? Че Хелстрьом прави ли такива работи? а мислех, че всички еколози са против препаратите.

— Откъде знаете, че доктор Хелстрьом е еколог?

Умно! Много умно! Перюджи прехапа устни.

— Не го знаех — рече той. — Просто предположих, че всеки ентомолог би се интересувал и от екология.

— Аха. Е, може би някой друг е пръскал наоколо. Наблизо са пасищата.

— Някой друг да го е направил?

— Може би. Или пък има връзка с опитите на доктора. Само за да послушате насекомите ли спряхме?

— Не. Исках да огледам наоколо за фургона на Карлос.

— Едва ли има някакъв смисъл.

— Така ли? И защо?

— Ако решим, че наистина е пребивавал по тези места, ще претърсим всичко наоколо.

— Мисля, че вече ви казах — натърти Перюджи. — Според мен, Карлос е бил тук. Затова бих искал да огледам района.

— Докторът не обича разни хора да му се мотаят из земята!

— Нали казахте, че това били пасища. И тях ли притежава?

— Не съвсем, но…