Кошерът на Хелстрьом

„Из кошерния доклад за текущия ход на размножителния процес: Тази нова група трябва да се проследи внимателно. Става дума най-вече за образците от партидата обозначена като «Фракционирана Актиномицинова Нуклеотидна Серия Y» — съкратено Фанси. Макар да притежават огромен и крайно необходим за развитието на Кошера потенциал, образците могат да се окажат неуравновесени. Ако споменатата неуравновесеност се изразява в изострен апетит към оплождане, това би могло да е от полза за Кошера. Но появят ли се и други симптоми, трябва незабавно да бъде докладвано за тях в Развъдната централа.“

След спешната среща на Съвета, Хелстрьом остана да обмисли всичко в усамотение. Усещаше, че атмосферата в Кошера наподобява тази на преследвана подводница — всички се готвеха за изтощителен и безшумен бяг. Енергопотребителните системи, включително и вентилацията, работеха на минимален режим, намален бе и водният обмен с дълбоката подводна река, която беше основен водоизточник и двигателна сила за турбините, поради опасността някъде Отвън да забележат резките колебания в системата на Змийската река.

Хелстрьом непрестанно се питаше какво точно е известно на Перюджи и сътрудниците му за Проект 40. Този въпрос остана без отговор и след приключването на срещата на Съвета. Не бе изключено Външните да разполагат със съвсем оскъдна информация за Проект 40 и въобще да не се досещат за съществуването на Кошера. Лично Хелстрьом бе на това мнение. Защото при най-малкото подозрение за съществуването на селище от типа на Кошера, те щяха да докарат тук своята армия. Значи, беше съвсем належащо да бъде постигнато някакво съглашение с тези Външни, преди да научат прекалено много. Жалко, че хората им бяха убити, но това беше неизбежно последствие от смъртта на Портър. И въпреки всичко беше грешка.

„Живяхме твърде дълго сгушени в своята защитна украска — мислеше си той. — И станахме прекалено дръзки. Започнахме да снимаме филми, все по-често контактувахме с Външните, а на практика ги подценихме.“

Хелстрьом подтисна една уморена въздишка. Липсваше му Стария Харви. И сегашната охранителна група си я биваше, но Стария Харви притежаваше някакъв особен дар, умение да балансира с мъдростта си всяка критична ситуация. Кошерът се нуждаеше повече отвсякога от Стария Харви, а единственото, с което разполагаше, бе неговият наследник — Салдо. Той ли беше обновената форма на онова, което бяха изгубили в лицето на Стария Харви? След нощта на преследването Салдо бе показал значително и бързо съзряване. Промяна, която Хелстрьом почти беше склонен да окачестви като метаморфоза. Сякаш през онази фатална нощ Салдо наистина беше наследил опита и мъдростта на Стария Харви. Дори Хелстрьом беше започнал неусетно да се уповава на Салдо за някои решения, също както бе разчитал на стария Харви. Дали Салдо щеше да оправдае указаното му доверие, предстоеше тепърва да се разбере. До момента нееднократно беше проявявал проницателност и въображение, но все пак… Хелстрьом поклати глава. Трудно беше да разчиташ изцяло на един млад и неопитен сътрудник в такъв тежък кризисен момент. Но нима имаше някакъв избор?

Срещата на Съвета започна рано следобед във филмовата зала на хамбара. Залата беше полукръгла, мебелирана с масивна кръгла маса и тежки кресла, произведени в Кошера. В единия й край бе монтиран подвижен екран, с два говорителя, а на отсрещната стена се виждаше прозорчето на прожекционната стая. Стените бяха облицовани с изолационно покритие, за да заглушават шума отвън.

По молба на Хелстрьом, Салдо се разположи на задния ред. Раната от куршума, облизал брадата му, все още не беше заздравяла. Светлобелезникава черта пресичаше неговата потъмняла от слънцето брада. Орловото му лице изглеждаше отпуснато, ала въпреки това в очите му се четеше постоянна бдителност. Едва сега Хелстрьом си припомни, че по женска линия, Салдо бе от серията S2a-1. С други думи, двамата бяха братовчеди. Младият мъж беше селекциониран сред най-добрите екземпляри и след това подложен на необходимите химически подобрения. Като краен разултат, Салдо концентрираше в себе си едновременно агресивност и предпазливост — качества, на които Кошерът разчиташе толкова много за своята защита.