Кошерът на Хелстрьом

— Ами да поогледаме тогава — Перюджи положи ръка на вратата.

— Ей, почакайте малко! — извика Крафт.

Перюджи кимна мълчаливо. Вече бе узнал онова, което го интересуваше — Крафт беше дошъл с него за да пречи на всякакво разследване.

— Добре — каза Перюджи. — Хелстрьом знае ли, че ще му гостуваме?

Крафт вече беше поставил ръка на скоростния лост, с намерение да продължат към чифлика, но при този въпрос се поколеба. Първо го изненада желанието на Перюджи да спрат. В началото си помисли, че Външният е забелязал нещо подозрително, нещо пропуснато от работниците. Безпокойството му нарасна, след като Перюджи предложи да излязат и да огледат района. Накрая му хрумна, че не е изключено Перюджи и хората му да са подслушали телефонния разговор на Крафт с чифлика. Но охраната на Кошера щеше да открие, ако някой бе предприел подобен опит.

— Знае — потвърди Крафт. — Позвъних му, за да се уверя, че в момента е тук. Понякога докторът пътува до доста странни места. Трябваше да го предупредя, че ще го посетим. Сигурно знаете колко са чувствителни тези учени?

— Не. Чувствителни ли са?

— Ами нали правят разни експерименти. И някой нежелан посетител може да развали всичко.

— Затова ли не искахте да огледаме района?

— Да, точно затова — отвърна Крафт с очевидно облекчение. — А и докторът непрестанно снима разни филми. Ако му се провалят снимките може ужасно да се ядоса. Опитваме се да пазим добросъседски отношения.

— Да не искате да кажете, че поставя охрана, или нещо подобно?

— Не-е-е. Всички местни знаят за работата му. Гледаме да не влизаме в неговата територия.

— И какво става, ако се провали някой експеримент? — поинтересува се Перюджи. — Сигурно добрият доктор не започва да стреля?

— Нищо подобно. Докторът и на мравката път ще стори. Обаче ядоса ли се, ругае страшно. Освен това, има доста важни приятели. Заслужава си да си на негова страна.

„Няма съмнение — мислеше си Перюджи. — Виж, това би могло да обясни странното поведение на местния шериф. Едва ли е претрупан с работа в това малко градче. Какво ли не би сторил за да си запази поста.“

— Добре — кимна решително Перюджи. — Да вървим да се срещнем с този доктор Хелстрьом.

— Разбрано, сър!

Крафт подкара бавно колата като си придаде безгрижен вид. Хелстрьом бе пределно изчерпателен в разпоредбите си — тръгнали са да търсят безследно изчезнал. Да оказва всякакво възможно съдействие.

Докато се носеха покрай северната ограда, Перюджи се любуваше на чифлика. Очевидно постройките са били вдигнати във времена, когато строителният материал не е бил проблем. Стените на чифлика бяха изградени от потъмняло дърво и нямаше да им се отрази зле малко боя. Стори му се странно, че никой досега не се беше досетил.

Крафт спря успоредно на оградата, на няколко метра от входа.

— Ще продължим пеша. Докторът не обича колите да приближават сградата.

— Че защо пък?

— Предполагам, че му пречат на работата.

— Тия сгради направо плачат за малко боя — подхвърли Перюджи докато излизаше от колата.

Крафт хлопна вратата и заговори над покрива.

— Казват, че докторът използвал някакъв консервант за да покрива дървото. Материалът само изглежда износен. Но затова пък гледката е красива.

— Виж ти — Перюджи застана до вратата и изчака Крафт. — За какво служи онази бетонна сграда? — той посочи с ръка към бетонната постройка.

— Може да е помпена станция. На такава ми прилича. Или пък е свързана с изследванията на доктора. Не съм го питал. — Крафт следеше внимателно реакцията на Перюджи. Бетонният покрив прикриваше входа на резервната вентилационна шахта, която можеше да бъде отворена с помощта на експлозив в случай на авария. Още няколко подобни вентилационни шахти бяха разхвърляни из района, но всички останали бяха добре замаскирани.

— Хелстрьом женен ли е? — запита Перюджи.

Крафт отвори вратата, преди да отговори.

— Нямам представа. — Той се отдръпна встрани и пропусна Перюджи да влезе, преди да затвори. — Докторът често кани разни сладурчета. Предполагам, заради снимките. Може би смята, че не си заслужава да си взима крава, когато млякото е безплатно. — Крафт се изкиска на собственото си дебелашко остроумие и добави: — Да видим какво става в чифлика.

Перюджи закрачи редом с него, учуден от внезапния изблик на веселие. Този помощник-шериф не приличаше нито на местен фермер, нито на селяндур, нито пък на каквото и да било. Може би твърде много се стараеше да играе някаква определена роля и по-често преиграваше. Перюджи вече си бе взел бележка да го държи под око, но сега подозрителността му се засили още.

— Това място има доста запуснат вид — заговори той като се стараеше да не изостава. Въпреки привидната си скованост, помощник-шерифът се движеше уверено и целенасочено, сякаш не желаеше да даде възможност на Перюджи да огледа по-внимателно околността.

— На мен пък ми харесва — отбеляза Крафт. — Бая грижи полагат за района на чифлика.

— Обработват ли земята?