Кошерът на Хелстрьом

— Докторе, да си виждал някой да се върти наоколо? — попита Крафт.

— Само наши хора — рече Хелстрьом. — Никой друг. Отдавна не са се мяркали непознати. Кога са изчезнали тези хора?

— Преди около седмица — каза Перюджи и насочи вниманието си към Хелстрьом.

— Толкова скоро! — възкликна Хелстрьом. — Уверен ли сте, че не им е хрумнало да продължат ваканцията без да ви съобщават?

— Сигурен съм дотолкова, доколкото човек може да е сигурен — отвърна Перюджи.

— Ако искате, можете да огледате наоколо — предложи му Хелстрьом. — Имахме доста работа напоследък в студиото, но въпреки това не сме забелязвали никакви непознати наоколо. Държим долината под наблюдение за да не се появи някой нежелан гост и да попречи на работата ни. Съмнявам се, че ще откриете някакъв следи от вашите хора в района.

„Щом Нилс смята, че няма да открият следи — помисли си с облекчение Крафт — значи са почистили здравата.“

— Така ли? — Перюджи прехапа устни. Неочаквано осъзна, че разговорът се водеше едновременно на няколко нива. Двамата с Хелстрьом го знаеха. А по всичко изглежда и Крафт. Перюджи можеше да души наоколо, но очевидно нямаше да открие нищо подозрително. Нито един чужденец не би могъл да доближи района на чифлика без да бъде забелязан. Хелстрьом беше сигурен, че неговите хора в горните ешалони на властта ще запазят в тайна каквото е необходимо. С появата си тук, Перюджи беше разкрил пред Хелстрьом, че фактът за изчезването на хора в района на чифлика е взет под внимание. Хелстрьом не отричаше този факт, а само намекваше, че ще е безсмислено да се издирват тези хора. Как, тогава, да обясни на какво се надява Агенцията в предстоящата игра?

— Помощник-шериф Крафт, — рече Хелстрьом, — спомена, че работите за някаква компания за производство на фойерверки. „Аха…“ — рече си не без задоволство Перюджи.

— Нашата фирма има многостранни интереси, мистър Хелстрьом. Проявяваме интерес и към металургията, особено в новите, неизследвани области. Готови сме да приемем охотно всякакви свежи, ценни изобретения.

Хелстрьом го погледна замислено.

— Ще влезете ли да разгледате студиото? В момента сме доста натоварени, защото поизостанахме със снимките на последния филм. — Той понечи да се обърне и в този миг спря, сякаш му беше хрумнало нещо. — Хм, надявам се, че не носите със себе си транзистор, или нещо подобно. Използваме късовълнов радиопредавател при озвучаването на отделните сцени. Наличието на други радиоприбори може да изложи на риск крайния резултат от работата ни.

„Ах, ти копелдак такъв!“ — помисли си Перюджи. Той скръсти ръце, обърнал лявата длан навътре и незабелязано изключи часовниковия предавател. „Ако смяташ по този начин да ме разколебаеш, приятелче, сбъркал си. Ще вляза вътре и бъди сигурен, че ще видя повече, отколкото предполагаш…“

Хелстрьом проследи движенията на Перюджи и се досети за истинската причина. Все още беше изненадан от странните намеци за многостранните интереси на фирмата към металургията и новите открития. Каква връзка можеше да има всичко това с Проект 40?

30

„Из коментарите на Трьова Хелстрьом: Каквито и методи да използваме, за да получим специалистите, от които се нуждаем, трябва винаги да се възползваме от онова, което може да ни предостави човешкото тяло. Използването на човешкия ампутат може да се избегне само когато заработим директно с оригиналния гeнeтичен материал на тялото. Всичко, което е свързано с прилагане методите на генетичната хирургия или генното инженерство, трябва да събужда най-мрачните ни опасения. Ние сме преди всичко човешки същества и не бива в никакъв случай да прекъсваме връзката с нашите предци. Каквото и да сме, не сме едно — богове. Във вселената, в която живеем, очевидно много неща зависят от случайността.“

— Вече не предава. — отбеляза Джанвърт, докато въртеше настройката на апарата. Беше се настанил зад спуснатите завеси на фургона, а радиоприемникът бе поставен пред него на един от рафтовете в кухничката. Ник Миърли бе надвесил запотеното си тяло над него, опрял ръка на рафта до приемника. На лицето му беше изписано загрижено изражение.

— Какво мислиш, се е случило с него? — запита той.

— Предполагам, че нарочно е изключил предавателя.

— Боже мили! Защо?

— Последното, което получих, — той потупа с длан кутията на приемника, — беше предупреждението на Хелстрьом, да не се внасят вътре радиоуреди.