Ковачница на мрак

Години щяха да минат, а след това от тези хълмове щеше да се разнесе вестта за нов разбойнически главатар, умен и богат, скитник, отвлякъл млади жени и направил от всички тях свои най-верни воини. И верността им щеше да е непоклатима, защото всяка жена щеше да обича главатаря им както жена обича съпруг.

Щеше да завладее крепостта Тула, да я прочисти от призраци и сломени сърца. Щеше да изгори всички гоблени. Много деца щеше да има, цяло войнство. Всичко щеше да е добре, с трапези, скърцащи под блюдата с печени меса, а после всички благородни домове щяха да тръгнат на бран, за да обсадят крепостта. Щяха да дойдат с хиляди бойци и когато настъпеха към стените, той щеше да се бие до последно и да защитава децата си… но някой беше предал портата, купен със злато, и врагът изведнъж вече е в двора. Нападнат от всички страни, той щеше да рухне на колене, пронизан от копие в гърба, и щеше да извие глава назад и да види убиеца си, предателя си, и щеше да се опълчи на боговете, и да се вдигне отново…

— Хайде слизай от коня, в името на милостта — каза Грип.

Орфантал се сепна и бързо се смъкна от крантата. Двамата със стареца, неговия защитник, поведоха конете си към кладенеца.

— Фургон слиза насам — каза Грип. — И с тях има благородник. Млад. Млад като теб, Орфантал. Не си ли любопитен?

Орфантал повдигна равнодушно рамене.

— Когато господарката е в крепостта, праща долу хубава храна и ейл за който е на бивак тук. Въпрос на чест е. Харал се надяваше, а после се разочарова, но сега пак е обнадежден. Няма да ни дойде зле прясна храна. И ейл също.

Орфантал отново погледна към Харал, който разседлаваше коня си, докато другите приготвяха лагера.

— Може да е излязла да лови разбойниците.

— Коя?

— Господарката на крепостта.

Старецът се почеса по врата — навик, оставил мръсна диря, която никакво миене не можеше да заличи.

— Никакви разбойници няма толкова близо до Тула, Орфантал. На ден път в хълмовете, някъде между тук и Ковачница Хуст, там ще стане рисковано. Но не сме много притеснени. Казват, че Отреклите се вече печелят повече пари, като вадят калай и олово и ги продават на Хуст — много повече, отколкото ако дебнат хора като нас. Рударството, между другото, е тежка работа. Не бих искал да я върша. Всичко е до претеглянето на рисковете, схващаш ли?

Орфантал поклати глава.

Грип въздъхна.

— Да смъкваме седлата, да изчеткаме конете и да ги нахраним. Едното око на крантата ти е зле и сълзи повече от тази прах. Стареенето изобщо не е приятно, повярвай ми.

През последните две нощи бяха палили само един огън, на който варяха чай, и бяха яли хляб, сирене и пушено месо, сухо като кожа. Но сега бяха запалили три, с последните буци суха тор, и бяха смъкнали котлета изпод фургоните. Докато вдигнат палатките и постелят походните одеяла в тях, гостите от крепостта Тула пристигнаха.

Орфантал приключи с четкането на кобилата и я отведе до коневръза. Погледа как другите коне поздравиха крантата, зачуден дали просто не я съжаляват, а после тръгна към огньовете, където бяха спрели непознатите.

Видя слуги да разтоварват дървени въглища и буци суха тор: носеха ги при фургоните на Харал и вече трупаха вързопи с храна при огньовете. До Харал стоеше благородно момиче, облечено в дебело тъмносиньо наметало от някакъв лъскав плат, и щом Орфантал се приближи, видя, че тъмните й очи са извърнати към него.

Харал се покашля.

— Орфантал, родственик на Нерис Друкорлат. А това е Сукул от Анкаду, сестра на капитан Шаренас Анкаду, копиеносец от легиона на Урусандер в Битката на равнината Мишарн.

Орфантал изгледа кръглоликото момиче.

— Заложница като мен ли си?

— Гостенка — обясни Харал, преди момичето да успее да отговори, сякаш смутен от въпроса на Орфантал и уплашен да не би тя да се обиди. — По-дребните фамилии разменят заложници само между равни. Лейди Хиш Тула е от по-големите фамилии и влиятелна в двора.

Изражението на Сукул не се промени.

Орфантал не можеше да прецени възрастта й. Може би беше с година по-голяма от него, или по-малка. Бяха почти еднакви на ръст. Нещо в очите й го притесни.

— Благодаря ви, Сукул Анкаду, за този дар с храна и за компанията ви — каза той.

Момичето повдигна вежди.

— Едва ли сте научен на тези обноски от баба ви — отвърна му насмешливо. — Тя не отдаде почит на легиона на Урусандер.

Харал мълчеше. Изглеждаше притеснен и объркан.

Орфантал сви рамене.

— Не знаех, че баба ми е проявила неуважение към фамилията ви. Съжалявам за това, след като показахте щедрост в отсъствието на лейди Тула. Колкото до мен, все пак ви благодаря.

Последва дълго мълчание, а след това тя каза:

— Орфантал, много имаш да учиш. Но за тази нощ ще се възползвам от невинността ти. Нека двамата заедно оставим горчивината на старците ни в неспокойните им ръце. Милите ти думи ме трогнаха. Потрябва ли ти някога съюзник в живота, можеш да призовеш Сукул Анкаду.

— Когато стана велик воин, ще се радвам да бъдеш до мен — отвърна Орфантал.

Тя се засмя на отговора му и махна към най-близкия огън.

— Ела тогава с мен, Орфантал, и ще ядем като войници в поход, и горко на враговете ни.