Читаем Ковачница на мрак полностью

— Майка Тъма е свободна да се отдава на капризите си — отвърна Аномандър и махна небрежно с ръка. — Простете, висша жрице. Във всеки век идва време, когато всякаква деликатност изчезва, всички була се раздират и мъже и жени заговарят нагли истини. С такива дръзки изявления се оказваме разделени и пропастта между нас се разширява с всеки ден.

— Описваш гражданска война в самата ѝ същност — изръмжа Силхас. — Тя вече ни сполетя, братко. Но времето за философия отмина. Ако изобщо може да се твърди, че има полза от нея в което и да е време. Ако ясният ти поглед се рее над всяко течение, ставаш сляп за гибелния устрем на реката. Стига анализи, Аномандър. Извади най-сетне този зле наречен, но праведен меч.

— Направя ли го, Силхас, разкъсвам онова, което остава между мен и Андарист.

— Тогава го намери и го поправи!

— Той ще настоява на своята скръб, Силхас, докато аз държа на възмездието. Всеки от нас направи своето изявление и виж как расте зейналата помежду ни пропаст. Висша жрице, помолих ви за прошка и съм смирен в тази своя молба. Изглежда, всички сме затънали в своите капризи засега. Андарист и неговото чувство за вина, Силхас и неговото нетърпение, а аз… е… иска да ме види веднага, казахте?

Емрал изгледа Първия син.

— Разбира се, че ви е простено, Аномандър. Самият въздух, който дишаме, е изпълнен със смут. Да, иска да ви види веднага.

— Би трябвало да съм зарадван. — Аномандър отново заби намръщен поглед в пода пред ботушите си. — Би трябвало да скоча припряно и да затичам да подновя познанството ни, и да се вкопча в очакването за напътствие от нашата богиня. Какво тогава ме задържа тук, освен предчувствието за ново разочарование, след като тя предлага несъщественото, макар и само за да види смута ми, и как трябва да тълкувам изражението ѝ? Трябва ли отново да понеса отчуждението ѝ, или погледът ѝ ще бъде развеселен от моята злочестина? Тази наша богиня притъпява гнева ми, когато отказва да назове своя враг.

Силхас изсумтя.

— Наречи ги ренегати и да се свърши! Остави Урусандер да се гърчи от позора на подозрението, а ние нека препуснем и поразим убийците на Джаен и Енесдия!

— Тя ми забранява да извадя този меч в нейно име, Силхас.

— Тогава извади го в името на своя брат!

Аномандър погледна брат си в очите и вдигна вежди.

— В името на моя брат или в името на неговата скръб?

— Виж двете като едно, Аномандър, и му придай отмъстителна острота.

— Скръб. Гняв. Чувства, които се гледат с ненавист…

— Само едното, братко. Скръбта просто плаче.

Аномандър извърна очи.

— Това отстъпление не мога да си позволя.

Дъхът на Силхас излезе на съсък.

— Вижте как стаята става все по-малка и вижте мъжа, който няма да мръдне. Висша жрице, донесете, моля, за нашата слабост на Майка Тъма. Върнете се после при нас за отговора ѝ.

Емрал поклати глава.

— Не мога, лорд Силхас. Тя дава аудиенция на азатаная, Гризин Фарл. Моли Първия син да бъде с тях.

От външната стая доехтя шум и след миг Грип Галас пристъпи през отворената врата. Поклони се пред Аномандър.

— Милорд, простете за това прекъсване…

— Радвам се да те видя — отвърна Аномандър.

— Милорд, водя детето Орфантал и бих искал да ви го представя.

Първият син се надигна.

— Това ме радва. Доведи го, Грип.

Старецът се обърна и махна с ръка.

Момчето се появи колебливо на прага пред очите на Емрал.

— Орфантал — каза Аномандър. — Посрещаме те с най-голяма радост. Уведомиха ме, че си превърнал своето пътуване до Карканас в приключение, достойно за песента на бард, дори за някоя и друга поема навярно. Влез, моля, и ни разкажи за себе си.

Когато тъмните очи на момчето се спряха за миг на Емрал, тя се усмихна в отговор.

Орфантал пристъпи в стаята.

— Благодаря ви, милорд. За себе си нямам много да разкажа. Казвали са ми, че ми е дадено лошо име. Казвали са ми, че баща ми е бил герой във войните, умрял от раните си, но никога не съм го виждал. Баба ми вече е мъртва, изгорена на пепел в дома Корлас. Ако тя не ме беше изпратила тук, след като отпрати майка ми, щях да съм умрял в пожара. Не виждам в себе си нищо достойно за поема и нищо в живота си, достойно за възпяване. Но съм копнял да срещна всички вас.

Всички се смълчаха.

После Силхас пристъпи напред и му подаде ръка.

— Орфантал. Мисля, че има друг заложник в Цитаделата. Момиче, може би година или две по-млада от теб. Често е в компанията на жреците или на дворцовия историк. Дали да не отидем и да я намерим? Така ще мога да ти покажа още от новия ти дом.

Орфантал хвана ръката му.

— Благодаря ви, милорд. Чух, че имате бяла кожа, но не мислех, че ще е толкова бяла. На ножницата на дядо ми имаше костена украса и вашата кожа е точно такава.

— Без лъскавината обаче — отвърна с усмивка Силхас. — Макар че сигурно е също толкова похабена. — Поведе Орфантал към вратата, а там спря и погледна брат си през рамо. — Аномандър, все пак не я карай да чака много дълго.

Щом напуснаха, Грип Галас се покашля.

— Извинете, милорд. Момчето тепърва трябва да намери мястото си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Сиделка
Сиделка

«Сиделка, окончившая лекарские курсы при Брегольском медицинском колледже, предлагает услуги по уходу за одинокой пожилой дамой или девицей. Исполнительная, аккуратная, честная. Имеются лицензия на работу и рекомендации».В тот день, когда писала это объявление, я и предположить не могла, к каким последствиям оно приведет. Впрочем, началось все не с него. Раньше. С того самого момента, как я оказала помощь незнакомому раненому магу. А ведь в Дартштейне даже дети знают, что от магов лучше держаться подальше. «Видишь одаренного — перейди на другую сторону улицы», — любят повторять дарты. Увы, мне пришлось на собственном опыте убедиться, что поговорки не лгут и что ни одно доброе дело не останется безнаказанным.

Анна Морозова , Катерина Ши , Леонид Иванович Добычин , Мелисса Н. Лав , Ольга Айк

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Фэнтези / Образовательная литература