Край Тихия океан

— Два… пет и още два… пет. Квимбо не броил.

— Този Та-ки свали ли на брега някакъв багаж?

— Взема едно буре… две буре… много буре.

— Знаеш ли какво е имало в буретата?

— Барут в бурета.

— Аха! Да не би пиратите да имат на острова таен склад?

— Храбър Квимбо туй не знам.

— А натовариха ли на кораба нещо от сушата?

— Много диня, кокосов орех и плод, всичко квото трябва яде на джонка.

— Добре! А сега внимавай особено много в следващия ми въпрос, защото той е най-важният и от него зависи всичко! Та-ки се е намирал на борда, когато са те взели на кораба от Тигровия мост. Тогава той би трябвало да знае къде се намира полуостровът, който носи това име, нали?

— Та-ки стои там. Той трябва знае.

— Добре! А каква роля играеше той на джонката? От обикновените моряци ли беше или беше нещо повече? Имаше ли някакво друго име?

— Кога капитан викал него, казвал „тсу“.

— Тсу? Тогава е бил офицер. В такъв случай положително знае онова, което искаме да научим. Можеш ли да ми кажеш дали е бил с вас и на Тигровия мост?

— Той слиза кораб и отива Тигров мост.

— А дали е виждал твоя господар, менер Бонтверкер?

— Даже говори с менер Бонтверкер.

— За какво?

— Квимбо не чува, стои надалеч.

— Жалко. Много важно е да разберем за какво е разговарял с него. Но има един още по-съществен въпрос — дали капитанът е бил същевременно и човекът, който е заповядвал на острова?

— Капитан не, а друг човек.

— Как се казва той?

— Казва Линг-тао.

— Може и да е вярно, защото това име означава „Заповядващия меч“, докато Та-ки е равносилно на „Голяма храброст“. И така, изглежда офицерът, който е слязъл на остров Тилангджонг, трябва да има не само великанско телосложение, но както подсказва името му, би следвало да се опасяваме и от неговата храброст. Не бива да го подценяваме.

Тези думи отправих към лорда, който бе слушал въпросите и отговорите мълчаливо, но с голям интерес. Сега той направи пренебрежителен жест с ръка и каза:

— Хората с великанско телосложение често нямат никаква смелост, докато някое джудже може да излезе срещу десет такива великана. Не се страхувам от него. А ти, Чарли?

— Излишен въпрос.

Опитах се да науча още нещо от Квимбо, но всичките му сведения се бяха вече изчерпали. И изобщо той ми беше казал много повече неща, отколкото очаквахме от него. Отново се обърнах към англичанина:

— Струва ми се, че вече разполагаме с достатъчно имена и факти, за да започнем да действаме. Вероятно Линг-тао е върховният ръководител на цялата банда и живее при Тигровия мост. Възможно е да притежава няколко пиратски кораба. Та-ки отговаря за складовете на Тилангджонг, където ще трябва да отидем преди всичко, за да изтръгнем от него сведения за местоположението на зловещия полуостров.

— Залагам сто фунта стерлинги, че от него няма да узнаем абсолютно нищо.

— Сър, обзалагай се с Квимбо, аз не участвам в облози.

— Слушай, ти наистина си ужасен човек, щом допускаш, че мога да се обзалагам с някакъв си кафър! Поне реши ли се да тръгнеш с мен, за да освободим въпросния мистър Бонтверкер?

— Да.

— Е, добре. Тогава ми кажи очакваш ли успех!

— Надявам се да го измъкнем.

— Чудесно! Кога тръгваме?

— Яхтата ще е готова още днес.

— Ще е твърде прибързано. Не бива да се впускаме в такова начинание без предварително да сме обмислили всичко най-старателно. Няма защо да се препираме чак толкова много. За да стигнем до Никобарските острови са ни необходими четири дни и нямаме основание да се опасяваме, че през това време скъпият Та-ки ще ни избяга. Сигурно са малко дните в годината, когато на остров Тилангджонг спира някой кораб.

— Съгласен съм. Твоят Квимбо ще дойде ли с нас?

Нямаше нужда да отговарям на въпроса му, защото това бе сторено вместо мен от кафъра:

— О, хубав, добър, храбър Квимбо идва заедно. Иска остане при мил, добър Германия да освобождава менер Бонтверкер и убива всички китаец, малаец и разбойник!

Пета глава Та-ки

Групата на Никобарските острови е разположена приблизително на 112 градуса източно от феро,261 южно от Андаманските острови и северозападно от Суматра. Климатът им е тропичен, но морският вятър и честите дъждове го разхлаждат. Въпреки това престоят на този остров е много нездравословен, защото образуваните при отлива крайбрежни мочурища, както и гъсталаците от тропическото дърво мангрове, са огнища на такава треска, която не щади и туземното население. Да, треската на Никобарските острови засяга даже и животинския свят и съвсем не е някаква рядкост да видите олюляващи се прасета и кокошки, обзети от силен пристъп на треска.

По тази причина многобройните опити за заселване на островите са останали безуспешни и в крайна сметка през 1869 година англичаните ги завладяха с единствената цел да положат там основите на колония за престъпници, която бе управлявана от губернатора на Андаманските острови.

Престъпниците, изпращани там в изгнание, са най-често сипаи262 и са от най-различни народности, населяващи Индустан и Декан.263