Краят на империята

— Както казах… предвидими — кимна Кеа.

— По-важното е, че са с нас — рече Големите пари. — Мистър Ричардс, знаете, че нямаше да сме тук, ако всеки от нас не си бе написал домашното.

— Проблемът е — рече бизнес дамата, — че изборите съвсем чукат на вратата. Нямаме много време. Трябва да разберем още сега дали ще бъдете нашият избраник.

— Ще бъда искрен с вас — отвърна Кеа. — Хората от другата страна също ме потърсиха.

Профсъюзният лидер се разсмя.

— Мистър Ричардс, нали не си мислите, че не го знаем? — попита той.

— Ние не сме аматьори — потвърди Големите пари. — Дойдохме с готовност да увеличим значително размера на нашето предложение.

— Мисля, че ще е най-добре да спрем дотук — рече Кеа. — Докато ви обясня моята позиция.

— Слушаме ви — рече профсъюзният лидер.

— Ще ви кажа същото, което казах и на тях. Нямам нужда от всичко това. По-богат съм, отколкото бихте могли да си представите. Аз съм на четирийсет и седем години. Напоследък започнах да мисля за оттегляне. Да си отдъхна на лаврите, ако мога така да се изразя.

Бизнес дамата изръкопляска.

— Прекрасна реч. Бихме могли да я използваме в началото на кампанията.

— Представям си заглавията в емисиите — кимна премиерът. — Герой, спасил цивилизацията, отказва предложения на благодарната общественост.

— Именно — кимна профсъюзният лидер. — Ще поиграем една-две седмици на тази струна, а после вие ще се съгласите скромно, за благото на обществото. Това ли сте намислили, мистър Ричардс?

Кеа се разсмя.

— Другите ми вярваха малко по-дълго от вас, хора — рече той.

— Затова ние сме номер едно — посочи Големите пари.

— Номер едно… но без кандидат — подсмихна се Кеа. — Което ви поставя в една лодка с конкуренцията. При тези рейтинги ще сте с равни резултати преди финала. А дори и да победите… Федерацията е в смут. Ще трябва да чистите оборите. Как ще го сторите? Какви са великите ви идеи?

Настъпи мъртвешка тишина, но Кеа не беше завършил.

— Сегашното състояние на Федерацията не е цветущо, приятели — рече той. — Икономиката ни е в разруха. Имате поне двайсет разнокалибрени войни. Глад. Суша. Индустрията е в застой. Инфлацията расте с умопомрачителни темпове. Лихвите са скочили до небето… ако намерите от кого да заемете пари. Но като подминем всичко това, дами и господа, изглеждате в отлично състояние.

— И все пак вероятно имате интерес за срещата с нас — посочи профсъюзният лидер. — Инак нямаше да си правите труда да ни приемете, ако разбирате за какво говоря.

— Разбирам — потвърди Кеа.

— Което отново ни връща при цената — намеси се Големите пари.

— Какво бих могъл да поискам? — повдигна рамене Кеа. — Имам АМ2. А това означава, че вече контролирам всичко — от звездите надолу.

— Вие ни кажете, мистър Ричардс — рече водачът. — Какво искате?

Кеа им каза. За разлика от първата група, тук нямаше възражения. Нито преговори.

Сделката бе сключена незабавно.

Порт Ричардс, Тау Сети, 2222 г.

Това беше един сравнително полегат хълм, покрит с гъсторастящо, подобно на лишей растение. Виолетовите му пъпки изпускаха омаен аромат в здрача. Кеа вдъхна от него, докато се изкачваше нагоре по хълма — сам, с изключение на неизменната охрана, разпръсната около него. Той спря да си почине в подножието на върха, като дишаше на пресекулки.

Обърна се, за да огледа лагера. Циничният хлапак в него се разсмя. Лагерът се състоеше от неговата лична шатра — висок два етажа павилион от златист плат — и повече от шейсет малки палатки на обслужващия персонал, охраната и антуража. Кеа изпръхтя. Бяха представили пред обществеността това пътуване като обикновен излет. Заслужена почивка за президента на Федерацията. Един новооткрит свят, наречен на него, в системата Тау Сети. Сега се бе озовал в светлината на прожекторите.

— Не е ли съвсем естествено — говореше коментаторът, — че този обикновен човек, човек като всеки един от нас, президентът Кеа Ричардс… търси отдих сред звездите.

— Повечето анализатори намират нещо символично в това пътуване — посочи друг. — Благодарение на Кеа Ричардс нашата цивилизация разшири границите си към далечните светове. Сега президентът Ричардс ни напомня, че има още светове за завладяване. Бъдещето ни е една несвършваща граница.

Пътешествието до Тау Сети бе поредният камък в легендата, която Кеа изграждаше от десет години. Легендата за обикновения човек. За човека, чийто успех е дело на собствените му ръце. За грижовния водач, който винаги търси начини да създаде по-добър живот за всички.

Част от това дори бе истина.