Краят на империята

— Килгър, дръпни се, че устата ти мирише. Ако продължаваш да висиш над мен, ще те натикам в трюма при арестантите.

Килгър се обърна към Фрестън, на закръгленото му лице играеше широка усмивка.

— Нищо му няма. Макар че говорът му може малко да се рафинира.

— Килгър, какво става, за Бога?

— Трябваше да те измъкваме, дорде е време, момко. Инак щеше да цунеш онзи крайцер.

— Пак ще попитам — какво става?

— Императорът взриви оная станция.

— Че защо ще го прави? — зяпна Стен.

Алекс помръдна с яките си рамене. Беше като началото на огромна вълна.

— Може пък да не му е харесало предаването.

5.