Краят на империята

— Но се боя, че е самата истина. Ваше Величество — отвърна Пойндекс. — Проникнали са дори в компютрите на „Богомолка“. Няма никакви сведения за Стен — или за Алекс Килгър — в който и да било компютър на Империята. Не зная как е направено. Накарах всички специалисти от Вътрешна сигурност да работят денонощно по въпроса. Знаем само, че трябва да е дело на вътрешен човек с много високо положение.

Дълго време Императорът не сваляше втренчения си поглед от Пойндекс. После се обърна и натисна едно копче на бюрото. Персоналният му компютър примигна и оживя.

— За щастие — обяви Императорът — пазя мои лични файлови тъкмо за подобни случаи. — Той се разсмя мрачно. — Когато всичко е изгубено, човек трябва да разчита на себе си.

Пръстите му пробягаха по клавишите.

— Навремето имах хора, на които можех да се опра — промърмори Императорът. — Махони, например. Понякога съжалявам, че наредих да го убият. Йън със сигурност беше незаменима дясна ръка. — Императорът, който обикновено изглеждаше като човек към средата на третото десетилетие, внезапно придоби ужасно застарял вид. Красивите му черти повехнаха. Гласът му изтъня и… стана писклив.

Вечният император погледна към Пойндекс.

— … същото и със Стен. Казвам ти, Пойндекс, проблемът с предателите е, че винаги се оказват най-добрите ти хора. — Още един лишен от хумор смях. — Може би това се е опитвал да каже на Брут старият Юлий.

— Простете, Ваше Величество? Тези същества не са ми познати. Да наредя ли хората от ВС да поставят тези Юлий и Брут в списъка с ваши лични врагове?

Императорът изсумтя.

— Няма значение. Това е друга тема. — Изведнъж подскочи. — Какво е това, мамка му?

— Нещо не е наред ли, сир?

Пръстите на Императора затракаха трескаво по клавишите.

— Не. Сигурно съм се… свети дракх! — Императорът се опули към Пойндекс и изпъшка: — Моите файлове… те са…

Пойндекс погледна към екрана. Там бе изписано:

СТЕН, БИ; КИЛГЪР, АЛЕКС; НЕ БЯХА ОТКРИТИ ФАЙЛОВЕ. ВЪВЕДЕТЕ ИМЕНА ЗА ПОВТОРНО ТЪРСЕНЕ.

Началникът на ВС се олюля, стъписан не по-малко от своя господар. Файловете за Стен и Килгър в компютъра на Вечния император бяха безследно изтрити.

Императорът стовари тежкия си юмрук върху масата.

— Искам този Стен, по дяволите! Намери ми го, Пойндекс! Ако не го сториш, ще го намеря аз. Лично ще набуча главата му на кол — до твоята.

Пойндекс се втурна навън. Докато излизаше, беше готов да се закълне, че чува ниско ръмжене, сякаш зад него се бе притаила огромна хрътка.

4.

— Добър вечер, благородни същества. Добре дошли на тазседмичното издание на „Нощен преглед“. Новинарската емисия, която се занимава с жизненоважни теми от нашето ежедневие. Тази вечер ще посветим отредения ни час на едно събитие, което разтърси Империята. В сърцевината на предаването ни лежи съвсем простичък въпрос… „Стен: предател или неразбран гений?“ Вдясно от мен е професор Новак. Прочут имперски историк и експерт по парламентарни боричкания.

Вляво е сър Уикър. Бивш автор на речите на Вечния император, понастоящем посланик на Таанските светове. Професоре, ще започнем с вас. Какво е мнението ви по въпроса?

— О, той е предател. Няма съмнение в това.

— Ами вие, сър Уикър?

— Не бих могъл да се изразя по-добре, Пит’р. Стен със сигурност е предател.

— Ах! Имаме съгласие! И то… толкова скоро. Какво пък, да огледаме и другата страна на монетата тогава. Професоре?

— Преди малко аз бях пръв.

— Ха-ха. Вярно. Е, сър Уикър, щом така е по-справедливо. Кажете ни какво мислите по въпроса дали Стен е неразбран гений?

— Това е интересен въпрос. Пит’р. Готов съм да го обсъждаме цяла нощ… ако се наложи.

— Добре. Добре.

— Но преди да го направя, мисля, че трябва да поговорим за личността на този човек.

— Така ли? Познавате ли Стен? Персонално?

— Боже мили, не! Искам да кажа… чувал съм за него. И за хората като него.

— Ако обичате, споделете възгледите си с нашите зрители.

— Ами като начало, той се е радвал на благоволението на Императора през целия си живот. Вярно е, че е изпълнявал определена служба. Вършел е полезна работа, ако може така да се каже.

— Но вие бихте ли го казали така?

— Аз мисля… хм, това подлежи на обсъждане. По-важното е, че е бил обсипван с почести. Бил е възнаграден за това, което е вършел. Освен споменатите почести е получил и огромно богатство. Благодарение на приятелството си с Вечния император.

— Професор Новак, вие какво ще кажете за това?

— Мисля, че… този… предател се е сближил с нашия Император в един от редките му моменти на слабост. След онзи ужасен случай с консула. И нашият любим Император е сбъркал амбицията му с обич и вярност. А след това… е отгледал в пазвата си змия.

— Много добре, професоре. Репутацията ви да ковете запомнящи се фрази се потвърди за пореден път. Някакви коментари дотук, сър Уикър?

— Струва ми се, че забравяме онези нещастни същества, които станаха жертва на предателството и подлите действия на Стен. Особено адмирал Мейсън. Помислете си за семейството му! За това каква мъка изпитват сега.