Краят на империята

Голям брой същества пристъпваха от крак на крак, докато императорът даваше воля на недоволството си. Тук беше Аври, младата жена с много стари очи, шефът на политическия му щаб. Уолш, красивият, но невероятно глупав началник на Дюсейбъл, имперски подлизурко в парламента. Андърс, адмиралът, натъкнал се на Ранет по време на пресконференцията. Блейк, имперският шамбелан. И дузина други същества — униформени и цивилни, — които се прозяваха по ъглите или бяха увесили засрамено носове, докато Императорът ги кастреше.

Императорът се надвеси над Андърс. Сините му очи святкаха като заточена стомана.

— Каква беше тази пресконференция, адмирале? Нали уж бяхте експерт по тези неща? За Бога, сигурно ще се напикаете в ботушите, когато опре до истински военни действия.

— Да, сир — отвърна адмиралът. Беше изпънал гръб и прибрал пети като новобранец.

— А ти, Аври… не трябваше ли да обмислиш всичко предварително?

— Тъй вярно, сир. — Аври облиза устни в нервна усмивка.

— Хора! Нямам време да ви обяснявам основите на политиката — скръцна със зъби Императорът. — Заради действията на предатели Империята е в най-тежкото си положение от две хиляди години насам. Този път едва успях да я спася. Сега съм обременен от дългове, преследван от мънкащи съюзници и всеки път, когато обърна някой камък, очаквам отдолу да изпълзят поредните предатели. По мое мнение — а то е единственото, което има значение — Стен е най-лошият от всички. Отглеждах тази змия в пазвата си през целия му мизерен живот. Обсипах го с почести. Богатство. И как ми се отплати? Като заговорничеше с враговете ми. Подготвяше убийството ми. А когато беше разкрит, изтреби невинни моряци и уби един от най-добрите ми адмирали в страхлива вероломна атака.

Императорът понижи глас и поклати уморено глава.

— Но и от това положение могат да се извлекат дивиденти, дявол го взел! Не е толкова трудно, нали?

— Съжалявам, сир — обади се Андърс. — Не зная как онази репортерка се е промъкнала.

— О, адмирале, просто си затвори устата — кресна Императорът. — Ако не можеш да надхитриш човек с толкова малко мозък, по-добре си намери друго прозвище.

— Да, сир.

— Аври, време е да запушваме пробойните. Искам всички новинарски емисии да минат под стриктно наблюдение на нашите пиаристи. Ударете здраво редакциите. „С лице към Империята“. „Свидетели на историята“. „Последни мигове“. От този тип. И най-вече държа да се намъкнете в гащите на онзи клоун Пит’р Джинингс от Кей Би Ен Си О. Половината Империя гледа онази дракхска фъшкия на име „Нощен преглед“. Нямам понятие защо. Предполагам, че с тъпотата си кара всички да се чувстват ужасно умни.

— Ще бъде изпълнено незабавно. Ваше Величество.

— Уолш!

Глупакът, управлявал Дюсейбъл, се поизправи в някакво подобие на внимание.

— С какво… ъъ… мога да… ви… ъъ… бъда… полезен… Ваше… ъъ… Величество? — запелтечи той.

— Искам тези мързеливи негодници в парламента да се размърдат. Нека гласуват някаква декларация, заклеймяваща Стен и онова негово приятелче. И ако посмеят да гласуват анонимно, собственоръчно ще те одера.

— Тъй вярно, сир — извряка Уолш.

— И още нещо. Намерете ми Кенна. Имам персонална задача за него.

— Още сега, Ваше Величество — обеща Уолш. Кенна вероятно бе единственият политик, на когото още му сечеше пипето в свят, в който политиците се научаваха да казват „подкуп“, преди да научат думата „мама“.

— Андърс. Искам най-добрите от флота да се захванат с това. Не ме интересува откъде ще ги прехвърляш, но Стен трябва да бъде заловен.

— Разбрано, сир.

— Блейк! — Шамбеланът застана мирно. — От теб…

Императорът млъкна насред изречението, когато вратата се плъзна с тихо свистене и в залата влезе Пойндекс, шефът на Отдела за вътрешна сигурност. Лицето му беше пребледняло, но Императорът бе твърде разгневен, за да забележи това.

— Къде, по дяволите, се губиш, Пойндекс? Казах ти, че очаквам незабавно информацията за Стен и Килгър. Не утре. Не вдругиден. Сега, дявол го взел! Сега!

Пойндекс огледа присъстващите, после се обърна към Императора.

— Трябва да разговаряме насаме, сир.

— Нямам време за игрички, Пойндекс. Говори!

Пойндекс се поколеба. В очите на Императора внезапно се мярна заплаха. Диагнозата на Пойндекс бе клинична параноя.

— Щом настоявате, Ваше Величество — рече той. — Но бях длъжен да ви предупредя, че това е въпрос, който се обсъжда на четири очи. Искрено ви моля да промените решението си.

Императорът погледна към присъстващите.

— Вън!

Те се надигнаха с наведени глави и след малко помещението беше празно. Императорът се обърна към Пойндекс.

— Добре. Докладвай!

Пойндекс замръзна.

— Сир, съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но няма нищо за докладване. Всички файлове за Стен и Алекс Килгър са изтрити.

— Я повтори?

— Сякаш въобще не са съществували, сир. — Сърцето на Пойндекс блъскаше в ужасен ритъм, докато съобщаваше новината.

— Това не е възможно — рече Императорът.