Краят на империята

Когато Вечният император се „завърне от отвъдното“ — тя потрепери неволно при тази мисъл, — това имение ще е първата му спирка. Тук, смяташе Кайс, той ще получи осъвременяваща информация за всичко, случило се в периода след неговата смърт.

Също според натрупаните данни, след като напусне подобно имение, то трябваше да бъде изравнено със земята. Какъв негодник, помисли си тя. Какво пречи вместо това да предадат този чудесен парк на местните? Но не, ей, всички, бягайте надалече. Зарежете къщите си, забравете досегашния си живот. Ето. Вземете парите и не закачайте Императора. Той иска да ходи на риба.

Тя насочи ума си към непосредствените задачи.

Откриването на „тайната станция“ не беше особено трудно, имайки предвид наличната информация. Предполагаше се, че ще е обзаведена с последен модел компютърна библиотека и обучен персонал и че ще получава всички важни технически, военни и научни публикации.

Интересно, помисли си Синд. Най-сигурният начин да не привличаш внимание. Всъщност Алекс й бе обърнал внимание върху това, но идеята била на Махони. Ако искаш да си осигуриш сигурно убежище, не ти трябва да го търсиш в бордеите, освен ако си аматьор или престъпник. Друго нещо е животът на богатите. Намери си луксозен, бохемски квартал, където никой не се интересува какво всъщност става по света…

Усещането за абсолютна сигурност. Кой би предположил, че тъкмо това е мястото, където един мъртвец ще се завърне.

Това бе третото имение в списъка на Синд. И докато първите две бяха определени с вероятност за успех 50 процента, това удряше почти 93. Според официалната легенда семейство Шахряр били бивши търговци, обичащи да скитат по широкия свят. Купували имения на различни светове и понякога с десетки години не ги посещавали. А когато някой ден се появят на прага, очаквали да им бъде осигурена пълна поверителност.

Една жена посрещна Синд пред високия вход на централната къща. Или вратата бе снабдена с механизъм, или портиерът бе някой бор, за да може да я затваря и отваря. Жената, която се представи като мис Алалайза Очио, според анализа на Кайс бе вероятно библиотекарката на имението. Навярно не знаеше истината и вярваше в историята за Шахряр, бяха я наели по-скоро заради техническите й умения, определен наивитет и склонността към усамотен живот.

Тя бе чувала за института „Плат“ и неговите фишове.

— Как да ви наричам, госпожице? — бе първият й въпрос.

— Нека бъде просто Брет. Титлите са нещо, което може да ви осигури по-добра маса в скъп ресторант. Понякога.

Мис Очио я покани да влезе. Нещо разхладително? Разбира се. Имаме почти всичко. Животът ми може да е самотен, но поне е пълен с удобства. Защо не кафе? Не, обядвах в хотела. Побъбриха така още малко, сетне:

— Брет, ще мога ли да чуя малко подробности? Любопитно ми е какво ви заинтригува в това имение.

Синд обясни. „Плат“ започваше поредица публикации, посветени на резиденции на богаташи. Не само за това какъв камък е използван или колко кристала има в полилеите, а най-вече доколко практични и удобни може да са подобни места? Всяка статия щеше да съдържа не само план на разположението, но и подробно заснето устройство на отделните помещения. На заден план обслужващият персонал или притежателите на имението щяха да споделят впечатленията си, а един от архитектите консултанти на фирмата щеше да се включи със собствен анализ.

Усмивката на мис Очио се стопи.

— Във всяка стая?

— Е — въздъхна Синд. — Може да пропуснем банята, освен ако е нещо наистина уникално.

— Съжалявам — отвърна жената. — Но това просто е невъзможно. Основите… някои външни постройки… първият и вторият етаж и библиотеката са отворени за посещение. От време на време каним тук местното градинарско общество. Можете да записвате срещите ни. Но не и останалата част от сградата, и най-вече жилищните помещения горе. Семейство Шахряр държи особено на личното си пространство и при подписване на договора ме предупредиха изрично, че не бива да допускам когото и да било. Така че, ако такива са плановете ви, боя се, че сте пътували напразно.

— Не можете ли да се свържете със семейството и да ги попитате? Ах, да. Забравих. Те живеят изолирано. Слава Богу, че не съм богаташка. — Тя се надигна. — Къде бих могла да се измия? А сетне може би ще ми покажете онези части от къщата, които не са затворени за обществеността?

— С удоволствие. Тоалетната е зад вратата на библиотеката — посочи мис Очио.

Синд отвори вратата и пристъпи вътре. В същия миг хвърли дребен предмет на масата отпред, затвори очи, приведе се и се прикри от ослепителния блясък. Очио имаше време само колкото да повдигне вежди и после гранатата избухна. Тя рухна на пода. Щяха да минат два часа, преди да се свести, но нямаше да помни нищо от случилото се.

Синд нагласи жената на пода. Беше сигурна, че не носи в себе си индикатори за жизнените функции, които да задействат аларма. Провери го, като няколко пъти се блъска неволно в нея. Нямаше дори паникбутон. Синд я придърпа към една от кушетките.

Два часа…

С изваден пистолет, приведена, тя се промуши през вратата към вътрешността.