Краят на империята

Но не можеше. Този човек бе мъртъв. Премахнат, сякаш е бил досадно насекомо. Стен изстена… Боже, прости ми… и усети ново убождане… транквилантът отново изпълни вените му. Изображението трепна…

Намираха се в Окото. Пред тайния сейф на Торесен. Стен напръска ключалката с течност, която кристализираше, създавайки космически ниска температура. Металът се пропука. Вратата се отвори. Бяха вътре! Стен усети отдавна забравена възбуда. Погледна към Бет и Орон. Хилеха се като побъркани, задето бяха надиграли Торесен в собствената му игра.

… И отново убождането на иглата. Стен се опитваше да се пребори с ужаса, който се задаваше. Да прогони надалече тъмните криле на страшните спомени. Сърцето му започна да успокоява лудия си бяг. Усещаше електродите, закрепени за главата и ръцете му. Чу плясък на течност. Рюкор се наместваше във ваната си. Няма от какво да се страхува. Нали вярва на Рюкор. Ако тя провежда мозъчното сканиране, всичко ще бъде наред. Стен остави образите да се менят…

Щрак. Щрак.

Стен бръкна в сейфа на Торесен. Сред купчината документи и имперски кредити напипа една папка. Дебела, с червена подвързия. И название: проект „Браво“.

Образите се забавиха. Щрак. Щрак. Щрак. Орон взе папката. Щрак! Документи се разпиляха по пода. Щрак! Стен се наведе да ги събере. Напъха ги обратно в папката, без да спазва реда. И тогава видя… Щрак! О, божичко, един от приятелите му падаше… с окървавени гърди… и…

Изображението застина. Стен усети, че му прилошава. Дочу шепота на Рюкор… върни назад… после убождането…

Щрак!

Обратно при документите… навежда се да ги събере… Щрак! По-бавно! На един от тях има надпис: „Зона за отдих 26: Сводка за действията…“ Щрак!

… Чакай. Трябва да спреш. Трябва да видиш. Върни се назад… Гласът на Рюкор отново го повика… Не така, Стен. Забрави това. Продължи с… Но Стен упорстваше. Отново убождането. И успокояващият глас.

Стен се опита да надвие завесата на успокоителното, да премине към следващия образ. Нали той командваше, дявол го взел!

И агонията на Зона за отдих 26 се стовари върху него.

Пасажът.

Буйни гласове. Търговци, рекламиращи стоката си. Джоймомчета и джоймомичета, излезли на лов, изпразващи джобовете на минувачите, за да пълнят касата на Торесен. Примамливата музика на хазартни машини. Пиянски подвиквания. Социопатрули, разтикващи тълпата с палки.

В този ден в Пасажа имаше 1385 същества.

И сред тях…

Стен усети, че от устата му излиза радостен вик. Това е баща му, Амос. И майка му Фрийд. Ето ги и брат му Джоунс, и сестра му Ахд. Той извика, но те не го чуха.

Престани с това, изсъска Рюкор, но той не искаше да я послуша. Не можеше да я послуша… защото знаеше какво ще последва сега…

Стен се опита отново да извика на семейството си. Страхът го стисна за гърлото и превърна гласа му в шепот. Той ги видя да влизат в Пасажа. Видя големите тежки врати да се затварят зад тях.

Остана там. Застинал. В очакване.

Още гласове.

— Сега освободи Двайсет и шест — гласът на Торесен.

— Но там има поне хиляда и четиристотин души… — опитва се да възрази техникът.

— Чу заповедта.

Експлозивни болтове се взривиха по края на купола.

Тялото на Стен подскочи върху операционната маса в мъчителна реакция. Рюкор го наблюдаваше безпомощно от пулта на мозъчния скенер. Ако се намеси сега, уврежданията ще са тежки, дори фатални за него.

Стен подскочи отново, когато чу рева на бликащия навън въздух. Беше безпомощен свидетел… пленник вътре в себе си…

Почти на забавен каданс освободеният ураган помете миниатюрните клетки на Пасажа — и хората в тях — и ги изхвърли през отворите в чернотата отвъд.

Той чу гласа на техника:

— Какво толкова? Нещастни емигранти.

Сетне неговият началник:

— Да. Прав си. Такива бяха.

Стен заплака.

Рюкор продължи да работи над него дълги часове, използвайки всичките си психиатрични умения, както и цялата гама от успокояващи, за да го върне в нещо, поне донякъде наподобяващо нормално състояние.

Сетне го отведе обратно. Покрай кошмара на Пасажа. Обратно при проект „Браво“.

И при тайната, заради която по-късно Торесен изгуби живота си.

Тайната на синтетичната АМ2.

Стен се сгуши под одеялото, от челото му се стичаше пот, побиваха го ледени тръпки. Чувстваше се, сякаш са го отворили, източили и захвърлили.

Той взе чашата, която Рюкор му подаваше, и отпи от горещата, гъста течност вътре. Рюкор докосна таблото с плавник и зазвуча тиха музика. Успокояваща. Стен затвори очи и се помъчи да се отпусне.

След време ги отвори и отново отпи. Видя големите, съчувствени очи на Рюкор да го изучават.

Стен се намръщи и изстена:

— Никога вече.

— Съжалявам, скъпи ми приятелю — отвърна Рюкор. Плътният й глас внушаваше, че това не са само думи.

— Аз също — рече Стен. — Но сега поне знаем. Не само е възможно да се произвежда АМ2, но разполагаме с формулата и процедурата. Не съм химик и изглежда процесът е доста сложен и невероятно скъп. Но какво от това? С увеличаване на продукцията цената ще намалее.

Той спря и се замисли.

— Това преобръща наопаки цялата позната вселена, нали?

— Какво смяташ да правиш с тази информация? — попита Рюкор.