Краят на империята

— Никой не е успявал да го направи досега — посочи Синд. — Историята е пълна с примери за провали. Виж какво стана с Кайс.

Мълчание обгърна малката група. Бяха се изтегнали на един от красивите брегове на Небта. Денят бе невероятен. Вълните шляпаха едва чуто. Над водата се носеха дребни създания, огласяйки околността с крясъците си.

Но конспираторите не забелязваха красотата на деня.

С изключение на един от тях. Нежният гигант, който сега бе съпруг на Хайнис — Сам’л. Той слушаше разговора им с интерес, ала част от ума му се рееше. Следваше полета на летящите създания.

— Откритието е нещо невероятно — произнесе той почти замечтано. — Има безброй вълнуващи разкази за същества, които са понасяли какви ли не мъки и изпитания, за да осъществят своите търсения. Чел съм ги, когато бях момче. Вероятно те ме подтикнаха да стана археолог. За да имам свои приключения.

Стен се усмихна. Харесваше този едър, тромав мъж. И се беше научил да го изслушва търпеливо. Защото Сам’л винаги имаше какво да каже.

— И имаше ли приключения? — попита Стен.

— О, да. Много. Някоя вечер ще ти ги разкажа, стига да не бъда досаден. Защото те само за това стават… за приятни разговори. В интерес на истината, някои от най-великите открития са били правени в подземията на музеи. Невероятни неща. Изумителни мисли. Забравени, потънали в прах векове наред, докато някой студент се натъкне на тях.

— Искаш да кажеш, че отговорът може би е пред очите ни? — попита Стен.

— Нещо подобно — отвърна Сам’л. — Може би трябва да прегледаме отново нещата, които знаем. Да ги обърнем от друга страна. Докато открием подходящата светлина, на която да ги изучаваме.

— И откъде да започнем? — попита Синд.

— Защо не със самия елемент? — попита Сам’л. — Антиматерия Две.

— Ако беше злато, желязо или дори Империум X — рече Синд, — щяхме да имаме доста добра представа къде да търсим. Ще можем да се опрем на законите на планетарната геология и на поне три века научни открития в тази област.

— Това е интересна идея — размърда се Хайнис. — Искаш да кажеш, че Антиматерия Две няма двойник в природата?

— Първа възможност — рече Синд, — АМ2 идва от някоя част на вселената, която все още не е била открита и изучена. От друг, освен от Императора, искам да кажа. Но вече мислех над тези неща и не стигнах доникъде.

— А какво ще кажеш за друга вселена? — предложи все така замечтано Сам’л. — Някоя паралелна вселена? Това би обяснило защо в природата няма сходни по свойства и структура на АМ2 вещества.

— Не искам да прозвучи консервативно — обади се Стен, — но съвременната наука не отрича ли съществуването на паралелни вселени?

Хайнис се размърда.

— Махони имаше нещо по въпроса в записките си — рече тя. — Но не му обърнах особено внимание.

— Какво е имал да каже? — попита Стен.

— Нищо конкретно — отвърна Хайнис. — Освен че Императорът незнайно защо е полагал усилия да смазва всякакви опити за разработване теорията за паралелните вселени. Според Махони крилата на няколко доста известни учени са били подрязани заради навлизане в тази област.

— Може би е време да се събудя — рече Стен — и да започна да обръщам внимание на причудливите идеи на Йън.

— Като безсмъртието, например? — разсмя се Хайнис.

— Аха. Именно. Може пък едното да има нещо общо с другото?

— Това ми харесва — понадигна се Сам’л. — Един отговор на два въпроса. Винаги съм го смятал за елегантно решение.

— Тъкмо това търсеше и Кайс — припомни си Синд. — И стигна доста близо.

— Не зная от коя шапка вади заека си Императорът — заговори Стен. — Той умира. После се завръща. Ще игнорирам предположението на Хайнис, че може би този път си имаме работа с друга личност. Нека го оставим засега настрана и да се придържаме към това, което знаем. Първо… всеки път, когато изчезва — според Махони, — той се връща след три години. Последния път са били шест, но мисля, че това подлежи на по-щателна проверка. Както и да е, три години никой нито го чува, нито го вижда. Което означава, че трябва да има някъде скривалище. Толкова сигурно скривалище, че никой не го е намерил вече няколко хиляди години. Второ… Антиматерия Две идва от също толкова потайно място. Временният съвет се опита да открие откъде и трябваше да плати горчива цена за любопитството си.

— Би било глупаво да използваш две различни места, за да постигнеш почти едно и също нещо — рече Синд.

— А ако знаем нещо със сигурност за Императора потвърди Хайнис, — то е, че никак не е глупав.

— Така че, ако открием едното — заключи Стен, — то би трябвало да ни издаде и другото.

— Все още ли обсъждаме идеята за паралелна вселена? — попита Сам’л.

Стен сви рамене.

— Не е по-лоша от която и да било друга.

— Всъщност дори е много по-добра за нашите цели — посочи Сам’л. — Императорът се нуждае от вход и изход. Нещо като врата. Портал между вселените.

— Така ли? — извърна очи към него Стен.

— Ако си спомням добре какво са ни учили по физика в прогимназията — продължи Сам’л, — подобен портал би предизвикал сериозни смущения в околното пространство. Мисля, че се нарича непоследователност.