Краят на империята

— Така и си мислех — кимна Стен. — Добре, войници. Ето какъв е планът. Вече опитахме открита фронтална атака и тя не се получи много добре. Може би грешката е моя — не съм от онзи тип бойци, които обичат обедното слънце. Отблясъците в ризницата са трън в задника и нищо повече. Този път ще го направим както трябва. На тъмно, в мъглата, иззад тънкото острие. И мисля, че ще е най-добре да си остана мъртъв. Край на сраженията. Да се съсредоточим върху Императора. Този път или ще го пленим, или ще го убием. Независимо от способа.

Огледа се, Рюкор мълчеше. Ото се намръщи и бавно кимна. Синд и Алекс последваха примера му, както и капитан Фрестън.

— Радвам се да го чуя, момко. Да живей „Богомолка“ и прочее — заяви Алекс. — Туй съвсем съвпада с моите планове. Ще поискам разрешение да пробвам нещо соло. Искам да спипам Пойндекс.

Алекс обясни подробно. Беше се заел с анализа на новите чистки. Някои от жертвите бяха обществени или тайни съюзници на Стен. Други очевидно бяха обидили Вечния император. Но имаше и такива, чиято смърт, или затваряне, не подлежаха на очевидни обяснения.

— Опитах да направя сравнение с познатите от историята тирани — продължи Алекс. — Но компютърът непрестанно се запъваше и искаше да започна отначало.

И той опитал отново. Този път отговорът бил Пойндекс. Килгър знаеше, че на този човек му сече пипето. В началото просто реши, че Пойндекс добавя имена към списъка за чистки, за да се разправи с личните си врагове. Но Пойндекс беше далеч по-умен, а и за него, като шеф на тайната полиция, не би било трудно да се отърве от всекиго. Императорът му бе предоставил доста голяма власт — и правото да убива, когото реши.

Евентуалното обяснение беше по-просто. Алекс смяташе, че Пойндекс се опитва да си изработи положението на незаменим човек, но като внимава да не внуши по какъвто и да било начин на Императора, че възнамерява да му вземе мястото.

Алекс бе научил, че гурките са освободени от служба. В началото реши, че причината за това са гурките, постъпили на служба при Стен, преди още да бъде обявено въстанието. После обаче осъзна, че по-вероятно целта е била да бъдат заменени от творението на Пойндекс, Вътрешна сигурност. По същата причина ВС сега действаха на мястото на секция „Богомолка“ и Меркурий.

В края на краищата Алекс се убеди, че маневрите на Пойндекс са далеч по-сложни. Той очевидно се опитваше да се превърне в единствения посредник между Императора и всички останали — офицери, военни, парламента, хората.

— Разбира се, човекът просто не знае с кого си има работа — заяви Алекс. — Преди да се е усетил, главата му ще се изтъркаля от раменете. Припомнете си други подобни герои от историята. Бисмарк. Йезов. Химлер. Кисинджър. Джонс. Единственият, на когото ще сваля шапка, е Ришельо. Но Пойндекс е далеч от Ришельо.

Но засега Пойндекс действаше доста ефективно в опитите си да изолира Императора. След случая с управлението на Меркюри по време на Междуцарствието Алекс и Стен не се съмняваха, че Пойндекс е от хората, готови да се обърнат на сто и осемдесет градуса само за да оцелеят или да постигнат целите си.

Стен погледна замислено своя приятел и попита:

— Как смяташ да се добереш до него? Доколкото знам, копелдакът почти не си подава носа от Аръндел, освен когато трябва да пътува с Императора.

Алекс се ухили.

— Затуй ще ми помогнат наш’те приятелчета Мар и Сен. Макар да са излезли в заслужена пенсия, мисля, че няма да ми откажат, тъй като добре познават Аръндел. Новият Аръндел де. Който, казвали са ми, бил построен досущ кат’ стария. А те познават всяко ъгълче.

Стен се намръщи. Аръндел беше Имперската цитадела на Първичен свят, стилизирано копие на староземен замък, с красиви градини наоколо и множество скривалища и бункери отдолу. Беше разрушен в самото начало на Таанската война при неуспешен опит да бъде убит Императорът. След завръщането на Императора бе построен отново.

Стен кимна. Помнеше добре картата, на която бе обрисувано вътрешното устройство на замъка и с която се бе запознал по времето, когато беше телохранител на Императора. Помнеше и едно бягство от затвора няколко месеца по-късно.

— Оставям на теб, Алекс — рече той. — Ще ти трябва ли помощ?

— Нищо повече от туй, дет’ вече го имам. Корабче и пилот. Ще използвам транспорта до Първичен. Оттам нататък ще действам сам и според обстоятелствата.

Алекс вдигна ръка и козирува, сякаш със Стен отново се бяха върнали на служба. Стен го погледна изненадано, надигна се и отвърна със същия поздрав.

След което Килгър излезе.

Алекс бе казал само част от истината. Той смяташе, че планът му срещу Пойндекс може да успее само ако действа самостоятелно. Но имаше и още.

Козината на врата му продължаваше да е настръхнала.

Радваше се на всеки ден, час или минута, тъй като имаше усещането, че може да са му последни. Беше се постарал да сложи в ред къщата си на Единбург. Сега бе готов за действие.

Ако не друго, поне нямаше да се наложи да взима със себе си Стен и да го излага на опасност.