Краят на империята

— Мразя да говоря като старомоден алкохолик — рече той. — Но, божичко, как само имах нужда от това! Благодаря.

Сер Еку помръдна весело с пипалца.

— Обстоятелствата го налагаха. Освен това двамата с Рюкор те водим. Към атмосферата бяха добавени необходимите вещества за намаляване на стреса. Също както и в течността, в която така лениво се поклаща нашата събеседница.

Рюкор се завъртя и потопи глава в ледената вода. Появи се отново, разтворила устни под огромните бивни в гримаса, за която Стен не се съмняваше, че съответства на усмивка.

— Затова съм толкова педантична — призна Рюкор. — Когато пиянствам, започвам да се държа помпозно.

— Виждам, че имам доста да наваксвам — подхвърли Стен. Той вдигна чашата със стрег. — Смут за нашите врагове! — После гаврътна чашата и я напълни отново.

Макар положението да не се бе подобрило, Стен се чувстваше поуспокоен. И това нямаше нищо общо със стрега.

Беше оставил своя малък флот скрит в покрайнините на системата, докато той се спусна на Сейличи, за да поиска съвета на сър Еку. И незабавно бе отведен в тайната камера под един от планетарните Центрове за гости.

Да открие своята стара приятелка Рюкор тук бе не само изненада, но и известна награда. Със същества като сър Еку и Рюкор на негова страна той имаше усещането, че шансовете му са се подобрили значително. Сега вече възможността за бърза и ужасяваща смърт се бе смалила до деветдесет и девет процента. Той отново надигна чашата. В същия миг го прониза странна мисъл.

— Сър Еку винаги ли държите стрег подръка? Някак си не мога да си представя, че дипломатите си падат по алкохола на злите бори.

Отново мърдане на пипалца.

— Не. Това е за теб. Само и единствено.

Стен го погледна стъписано.

— Не знаех, че разполагате с подобни запаси. При последната ни среща отказах поканата ви. Бях решил твърдо какво ще направя. Което беше да се разкарам от очите на Императора и да се скрия някъде. И да се занимавам само с моите неща.

Говореше за тайната визита на сър Еку на Алтай, когато той носеше доказателство от Рюкор, че Императорът е умопобъркан. Манабийците бяха поискали помощта му, а Стен им бе отказал решително.

— Казах ти, че ти вярвам. Запасих се със стрег веднага щом се върнах.

— Заобиколен съм от същества — промърмори Стен, — които знаят по-добре от мен какво смятам да направя.

Рюкор изпъхтя през мустачките.

— Нелогично. Но приемливо при тези обстоятелства… Но каква досада. Ето че пак взех да ставам педантична. Надявам се, че това няма да те смути.

— Ни най-малко. Ще ми се само Вечният император да не е толкова добър в предвижданията си за ходовете ми, колкото вие двамата.

Никой не знаеше отговора на това. За известно време настъпи тишина.

— Да се върнем на споменатата визита, сър Еку — обади се Стен. — Тогава си мислех, че искате помощта ми, че сте задействал някакъв план.

— Ах… планът за отвличане на вниманието — избърбори Рюкор. Преди Стен да успее да реагира, тя добави: — Имаш план, нали, стари приятелю? Не ми се ще да си мисля, че ме очаква живот в постоянно преследване. Трудно е да бягаш, когато си с моите пропорции… и нужди.

Стен внезапно бе споходен от смешната картина на бягащата и спотайваща се из тъмни улички Рюкор, влачеща зад себе си вана с вода.

— Всъщност не — отвърна сър Еку. — Аз съм дипломат. Не съм войник. Боя се, че ситуацията изисква военни действия. Преговорите ще са на втори етап.

— Императорът няма да преговаря — заяви Стен. — Дори преди… когато беше… — думата заседна в гърлото му.

— Нормален? — довърши вместо него Рюкор. — Как може същество, твърдящо, че е безсмъртно, да бъде нормално? Не. Той е луд от много време. Вече съм сигурна в това. Нещо само е влошило състоянието му. Някоя случка…

— Ето как виждам нещата — заговори сър Еку. — Говоря от името на манабийците. Всички наши прогнози водят до едно и също заключение. С Империята е свършено. Бъдещето ще е само бавно и мъчително пропадане в хаоса. Ние предсказваме избухването на най-кървавите войни в историята на вселената. Глад и мор в невъобразими мащаби. И накрая ще се озовем там, откъдето сме започнали. Като варвари. Всички прогнози очертават само едно възможно решение. Императорът трябва да предаде властта. Незабавно. Защото според прогнозите всяко забавяне само влошава последствията. Или, ако трябва да прибягна до дипломатическия език: „Прозорчето на възможностите е твърде малко“. Трябва да действаме незабавно, инак то ще се затвори.

Стен бе твърде разтърсен от последните събития, за да се шокира от подобна песимистична прогноза. Но вътре в себе си осъзнаваше, че нещата стоят точно така.

— Добре. Прозорчето е отворено. Как да се промъкнем?

— Не разполагам с нищо, което да окачествя с грандиозното название „план“ — призна сър Еку. — Но имам едно предложение…

— Слава на Бога! Да го чуем.