Краят на империята

— Из цялата Империя има много същества, които мислят като нас. Може би им е нужно окуражаване. Така… Ти разполагаш със сили под свое командване. Какво ще кажеш, ако организираме партизанска война? Серия от удари, които да вдигнат будните граждани. Много от тях ще се присъединят към нас. А когато натискът се усили до степен Императорът да не може да го понася, ще му направим предложение. Ще поискаме да абдикира… или да склони на конституционна монархия. В миналото е имало подобни успешни управления. Пак ще бъде император. Ще запази цялата си слава. Но не и властта.

Надеждите на Стен помръкнаха.

— Доста трябва да се молим за това — промърмори той. — Но за едно сте прав, сър Еку. Не сте войник. Ето какво е положението. Императорът държи всички карти. Засега успях да запазя главата на раменете си само защото беше в позиция да реагира на изпреварващите го събития. Може да е безумец, но със сигурност е най-умният човек, когото познавам. Империята е огромна. Трябва доста време, ако решиш да замахнеш. Така че в момента Императорът се справя с тези проблеми един по един. Ала, повярвайте ми, когато ударът се стовари — а това е неизбежно, — всички ние ще бъдем размазани на паважа.

Рюкор се завъртя във ваната и разплиска вода отвън.

— Той е прав, сър Еку. Изгубила съм бройката на операциите, за които Императорът се е съветвал с мен. И накрая винаги ставаше точно това.

— Има още един момент — обади се Стен. — Дори да усилим натиска си върху него. Императорът никога няма да се откаже от престола. Още по-малко от властта. Защо да го прави? Той е Вечният император. Практически е бог за някои същества.

— Нищо чудно — поклати мрачно глава сър Еку. — След като, изглежда, е безсмъртен. Доколкото разбирам, това е една от ключовите дефиниции да бъдеш божество.

— Лично аз се съмнявам — призна Стен. — Никой не може да бъде безсмъртен. Клавдий го е доказал.

— Но всички ние видяхме какво се случи, когато Тайният съвет удари — възрази сър Еку. — Милиарди хора из цялата Империя бяха свидетели на смъртта му. А сетне, след шест години… лично го посрещнахме, ти и аз, когато слезе от онзи кораб. Сякаш бе възкръснал от мъртвите.

— Махони каза, че се е случвало и преди — рече Стен. — Няколко пъти. И всеки път, когато са го убивали — пак според Йън, — е имало голяма експлозия. Точно както последния. Сякаш в тялото му е имплантирана бомба. Освен това след всяко подобно „убийство“ той е възкръсвал точно след три И-години. А този път бяха шест. Най-дългият период на отсъствие.

— Но ти не повярва на нашия починал приятел? — попита сър Еку.

— Трябва да призная, че Йън имаше повече информация за Императора от когото и да било. На кораба ми има цял куп кутии, съдържащи документите, събрани от него по този въпрос. Смятаме да ги прегледаме, когато ни остане време. Да видим дали няма да открием някоя слабост. А що се отнася до безсмъртието… не, не вярвам в него. Той е човек като мен.

— Тогава как ще обясниш случилото се? — попита сър Еку.

— Не мога — призна Стен. — Според историческите факти е станало точно това. Според природните — то е невъзможно. Предпочитам да се придържам към последните. Историята може да лъже.

— Сега вече знам какво са имали предвид християните с представата си за ада — обади се Рюкор. — Ние живеем в него. И сме обречени да живеем до свършека на света. А като слушам Стен, май наистина не съществува някакво приемливо решение.

Стен сръбна замислено от напитката. Обърканите му мисли най-сетне бяха започнали да се успокояват. Той удари чашата в масата.

— Каквото и да стане, ще се опитаме, дявол го взел!

— Но как? — поиска да знае сър Еку. — Боя се, че аргументите ти започват да надделяват. Съгласен съм с Рюкор. Май няма надежда.

— Или пък съвсем малка — рече Стен. — Но забравете мисълта, че можем по някакъв начин да го вразумим. Императорите, казвал ми го е лично, не се вразумяват. Те самите са причината и следствието. Тоест или трябва да го заловим… или да го убием…

— Ей тази част винаги най-много ми се нрави — избърбори Рюкор. — Определянето на целта. Човек започва да изпитва задоволство.

— Но нали току-що обясни, — при това съвсем логично — обади се сър Еку, — че Императорът е твърде силен, за да можем да го победим.

— Ще се опитаме да се възползваме от мащабите на империята му — рече Стен. — И да го държим в позиция да реагира на събитията колкото се може по-дълго. — Той затрополи с пръсти по масата. — Ако успеем да привлечем силите му другаде… после… съвсем теоретично… преимуществото му няма да е от значение. Ще потърсим пролука — дори съвсем малка, дявол го взел, — за да ударим през нея. Не е необходимо да се справяме с всички, достатъчно е само да катурнем царя.

— Ако въобще това е възможно — възрази сър Еку, — защото все още сме изправени пред дилемата, която спря Тайния съвет.

— Тайният съвет изгуби шест години, за да търси решение за нея — съгласи се Рюкор. — И нямаше никакъв напредък.