Краят на империята

Този път шумът бе още по-силен. Един от техниците наблюдаваше как стрелката на измервателя на популярност достига максималната си степен и остава опряна в рамката близо минута. Той сръчка съседа си, чиито очи се затваряха сънено. Това бе почти нов рекорд.

После организаторите отново усмириха тълпата и Кенна продължи:

— С огромно удоволствие и смирение се изправям отново пред вас, за да искам вашата подкрепа — поде той. — Може би моите изтъкнати опоненти ме смятат за глупак, задето предпочитам да си имам работа с добри, честни, трудолюбиви същества като вас… — Той направи пауза, за да позволи на гнева на тълпата да се съсредоточи върху израза „изтъкнати опоненти“. Ръмженето се надигна според предвиденото. — Но аз им казвам — закъде е Дюсейбъл без работническата класа?

— За никъде, разбира се! — провикна се някой с писклив глас.

Кенна изписа на лицето си своята най-дружелюбна усмивка.

— Благодаря ти, сестро — рече той и из тълпата се разнесе смях.

Усмивката бе заменена от друг изпитан прийом на Кенна — драматично смръщени вежди.

— Вятърът се мени, приятели мои, и никой, съвсем никой не го усеща по-добре от хората на труда. И от всички трудещи се на Дюсейбъл членовете на СДТ профсъюза са несъмненият авангард в осъществяването на тези промени.

Тълпата отвърна с възторжен рев. Кенна изчака търпеливо и заговори:

— Сега вече знаете, че смирението ми не е престорено. — Чу се смях. — Но искам да бъда откровен с вас, добри ми хора. Тези ветрове на промяната, за които говоря, дариха Дюсейбъл с невиждан просперитет в нашата история. Пълна трудова заетост. Рекордни заплати. Незапомнено ниски цени. Наслаждавахме се на всички тези неща донякъде и благодарение на просветленото водачество на тайрен Уолш… и на моята скромна личност… но има едно същество, на което в действителност трябва да благодарим. И това е… самият Император.

Тълпата направо полудя. Викове. Тропане с крака. Трескава активност. Този път стрелката на устройството се задържа горе минута и половина.

Кенна отново вдигна ръка.

— Моите опоненти твърдят, че всички тези блага, получени от нашия Император, са всъщност подаяние, обикновена благотворителност. Казват, че Дюсейбъл е пионка в ръцете на своя господар. Че след като сме се обвързали с него, сме изгубили своята независимост.

Тълпата започна да свирка.

— Чували сте всички тези лъжи и повече — продължи Кенна. — Но истината е, че за пръв път в историята на Дюсейбъл нашето мнение има значение. Наистина се вслушват в него. Сега вече можем да кръстосваме Империята с гордо вдигнати глави. И към кого ще се обърне за съвет Императорът? Разбира се, към тайрен Уолш, който заема видно място в парламента на Първичен свят.

Докато тълпата аплодираше, Кенна успя да си разкваси устата.

— Да… Дюсейбъл дължи много на Вечния император. В това няма съмнение. Но Императорът също ни е длъжник и в тези несигурни времена той се нуждае от нас повече от всякога. Онзи ден разговарях с него лично и той ме помоли да благодаря на народа на Дюсейбъл за несекващите усилия да се опази свободата. Специално подчерта да похваля усилията на работниците от СДТ. А после добави, че без подкрепата на големите профсъюзи всички негови старания ще бъдат сведени до нула.

Тълпата отдели петдесет и пет секунди, за да благодари на свой ред на Императора.

— Но както всички знаете — поде отново Кенна, след като аплодисментите утихнаха, — Вечният император не е същество само на думите. Дойдох днес тук, за да ви уверя, че той смята за пореден път да претвори словата си в дело. — Кенна извади голям, навит на руло документ. Камерите се съсредоточиха върху имперския печат в долния край. Сетне се върнаха към лицето на Кенна.

— Първо — нашето съвсем ново депо за АМ2 бе повишено до рейтинг ААА!

Тълпата изрева. Тройно А означаваше още работа и добро заплащане в космопорта.

— Но това не е всичко — допълни Кенна. — Защото заедно с новите придобивки идва и нова отговорност. Приятели, позволете да ви съобщя, че Императорът насочва огромни доставки на АМ2 към нашата малка система. Количество, което ще задоволи нуждите на целия сектор за две И-години. В този момент корабите вече приближават Дюсейбъл. И когато тези доставки бъдат разпределени в новите ни депа — построени от нашия талантлив народ, — Дюсейбъл с право ще може да се гордее с императорското уважение към нас. Защото от този величав ден напред Дюсейбъл ще е единственият доставчик на АМ2 в този сектор. И това, приятели мои, според някой е само отплата за нашата лоялност.

Аплодисменти, викове и обща суматоха заглушиха последните му думи. Съществата в далечните домове вдигаха глави към небето и се чудеха каква може да е причината за този грохот.

На борда на „Пай Коу“ — намиращ се на шейсет и седем милиона мили — виковете се превърнаха във внезапен взрив, който едва не пропука говорителите в каютите.