Краят на империята

Ранет задейства двигателите, които щяха да изведат малкия й кораб от скривалището в близост до разрушения дюсейбълски космопорт. Корабът всъщност бе луксозна яхта, която бе получила от бизнесмен срещу обещанието да не споменава името му в поредица от репортажи за използване на робска работна ръка.

В действителност Ранет не би могла да му навреди особено, тъй като не разполагаше с ключови факти. Пропусната възможност, за която все още съжаляваше. Но несправедливостта бе поправена, когато имперските агенти, които я преследваха, почукаха на вратата му с регистърен списък на неговите яхти. Ранет се разсмя при мисълта за неприятностите, стоварили се на главата на нещастния бизнесмен, но после вниманието й бе погълнато от задачата час по-скоро да напусне пределите на Дюсейбъл. Време бе да се притаи някъде. Също както бе направила по време на кървавото управление на Тайния съвет.

А после ще остане там, докато нещата се успокоят. Тя не хранеше илюзии. Не беше изключено да се наложи да се крие до края на живота си.

Докато корабът напускаше гравитационните обятия на Дюсейбъл, Ранет отново си припомни за своя последен репортаж. За съжаление никога вече нямаше да й се удаде възможността да продължи разследванията си в тази насока. По нейно мнение това вероятно бе една от най-значителните новини в дългата история на управлението на Императора.

По-голяма дори от неговото убийство. От завръщането му. По-голяма от всяка война.

Вечният император, помисли си тя, току-що се бе изправил срещу противник от неговия ранг. Невероятното се бе случило.

Романтичната част от нея се питаше какво ли би станало, ако Стен евентуално спечели.

Дали ще управлява вместо Императора? Напълно възможно. Ако е така, дали Стен няма да е онова въображаемо митично чудовище, което мътноглавите учени наричат „просветления водач“?

Дай си малко почивка, тросна се Ранет. Няма такова нещо като добри и лоши. Само такива, които са вътре. И други, които искат да влязат.

Няма начин този Стен да е различен от останалите.

Удаде ли му се възможност, ще я прецака, както правят всички.

Аври смяташе, че неведнъж през живота си е била свидетел на чужд гняв. Но нищо в широкия й опит не можеше да се сравни с това, което прочете на лицето на Императора.

Лицето му бе восъчнобяло, веждите — смръщени в израз на назряваща буря. Очите му се въртяха в орбитите, сякаш следяха полета на лешояди.

Най-страшното обаче бе мъртвешката усмивка на лицето му.

Второто, не по-малко страшно нещо бе абсолютното му спокойствие.

— Сега не е време да се разгорещяваме — обясняваше той на събрания екип от помощници. — Истерията никога не помага по време на криза. Трябва да се отнасяме към проблемите си, сякаш са дребни неудобства. Аври… какви са настроенията в Парламента?

Аври подскочи и нервите й се изопнаха. Тя се възстанови бързо.

— Не особено добри, Ваше Величество. Наложи се тайрен Уолш да се прибере у дома.

— Разбира се — отвърна Императорът с мек глас.

— Никой не говори открито, но забелязвам известни маневри сред съюзниците и доста потайни разговори на задните редове.

— Ще им стегна юздите — обеща Императорът. — В края на краищата при кого могат да избягат? Скоро ще размахам камшик над превитите им гърбове. А междувременно постарай се да изразиш подобаващо моето съжаление и съчувствие. Кажи всичко, което трябва да се каже в подобен момент. Обещай им всякакви подкрепления. Увери ги, че съвсем скоро Стен ще бъде изправен пред съда.

— Да, Ваше Величество — кимаше Аври. — Но… освен за Стен… те се страхуват за запасите от АМ2. Разправяха, че нещата са зле още преди удара на Стен. А сега… не зная… доста са изплашени за бъдещето.

Вечният император отново изкриви лицето си в мъртвешка усмивка.

— Аз ще се погрижа за запасите от АМ2. И им кажи, че това е обещание, на което могат да разчитат. Нещо повече… — Императорът посочи комуникационния си център — преди петнайсет минути пратих нови доставки. Първите конвои ще пристигнат съвсем скоро.

— Да, Ваше Величество. Ще се радват да го чуят, сир.

— Пойндекс!

— Сир?

— Предаването на Ранет… някакви прогнози за това какъв процент от поданиците ми са го гледали?

Пойндекс едва успя да прикрие облекчението си. Беше очаквал да го засипят с обвинения, но също като Аври и той се изплаши от спокойствието на Императора.

— Да, сир — отвърна. — Но сведенията в тази насоки също не са обещаващи. Ваше Величество. Макар че щетите от първоначалното предаване не бяха толкова сериозни, колкото се опасявахме. По това време само около шест процента от аудиторията е следяла предаването. Големият проблем, сир, е, че записът от него е най-търсената стока в момента на черния пазар.

Императорът размаха безгрижно ръка.

— Добре. Няколко пиратски копия са се промъкнали. Едва ли ще ги гледат повече от три-четири процента.

— Ще ми се да е истина, сир — отвърна Пойндекс. — Но данните сочат по-скоро двайсет процента… за първия ден. А после — ако се придържаме към техния жаргон — са ударили право в тавана. — Пойндекс млъкна и преглътна мъчително, обмисляйки какво да каже нататък.