Краят на империята

— Раса, която освен това е била вярна на Императора по време на Таанската война и е поддържала враждебен неутралитет при Междуцарствието.

Това беше! Ето защо Еку бе пропътувал дългия път до този свят, при това в обстоятелства на пълна секретност.

— Хм — рече Еку. — Не бихте ли могли да добавите към фактите за тази хипотетична раса и този, че след завръщането на Императора те не са били възнаградени за своята вярност, може би защото звездната система, която контролират, независимо от многобройното население, е останала далече от сърцето на Империята?

— Има повече от двеста и петдесет подобни системи — подсвирна сър Танжъри и с това двубоят изглежда приключи. — Някои от най-уважаваните същества загинаха по вина на Тайния съвет. Изгубихме два милиона по време на Таанската война, а сега сме забравени. Доставките ни от АМ2 се държат под строг контрол. Ако можехме да горим дървесина вместо антиматерия, за да летим между звездите, със сигурност щяхме да се опитаме. Да — продължи да подсвирква Танджъри след кратка пауза. — Императорът затвори сърцето си за някои верни нему същества. Кал’гатейците няма да поемат на пътешествие редом с него. Свържете се с вашия Стен. Кажете му каквото ви казах. Нужна ни е само АМ2, за да започнем война. Попитайте го от какво има нужда. Кораби. Войници. Заводи. Всичко необходимо. Кал’гатейците избраха своята страна. И дори ако грешим и този Стен бъде унищожен, предизвиквайки рухването на Империята и връщане към епохата на варварството, пак ще е по-добре от абсолютния хаос, с който неминуемо ще завърши управлението на Императора. Предайте му и това.

Двеста и петдесет звездни системи изглеждаха като огромна придобивка, мислеше си Еку, след като се върна на своя кораб, за да си почине и да се подготви за официалния банкет на следващия ден. Но сравнени с гигантските размери на Империята, която обхващаше множество галактики, те изглеждаха като зрънце.

И все пак това бе някакво начало.

Той увисна над бюрото — или това, което можеше да се нарече манабийско бюро за безтегловност — и започна да преглежда документите, които куриерският кораб бе доставил, докато преговаряше с Танджъри.

Като дисциплинирано същество, Еку прегледа първо официалните фишове, но погледът му непрестанно се стрелкаше към малката купчина с лична кореспонденция — фишове от колеги, приятели и от една бивша партньорка. И още нещо. Нещо, което проблясваше.

Повече не можеше да издържа. Той протегна едно дълго пипалце и улови пакета. Малкият фиш излъчваше пъстра палитра от багри, ярки цветове, преливащи се на вълни.

Трябваше да се досети. Някакъв рекламен трик. Въпросът беше как подателят бе открил личния корабен код на Еку? Той се вгледа внимателно.

Обратният код бе изписан на ръка. Мар и Сен? Еку помисли малко и си спомни. Бившите доставчици на имперското домакинство. Еку имаше хубави спомени от тях. И той, като всички останали, имали възможност да се запознаят с обвързаните за цял живот еднополови любовници, бе останал очарован от милкените. За пръв път се запозна с тях на един официален банкет и бе впечатлен от това, че те не само си бяха направили труда да открият и синтезират образци от местната манабийска кухня, но бяха издирили и някои от любимите „ястия“ на Еку. Освен това го поканиха на няколко забави в тяхната прословута „кула от светлина“ — домът им в изолиран сектор на Първичен свят.

Но защо ли се опитваха да се свържат с него? Доколкото знаеше, те се бяха оттеглили в заслужена пенсия.

Той докосна една от сензитивните зони.

Пред него увиснаха две малки холограми. Мар и Сен. Антените им потрепваха.

— Приемете най-доброжелателните ни поздрави, сър Еку — пропяха, сетне изчезнаха. Какво ли следваше — някаква реклама?

Въздухът се изпълни с аромат, ухания от вкусни ястия. Пред него се появи холограмно изображение на димящо плато. То изчезна. Нова холограма, този път на официална банкетна маса.

Ах! Вероятно отново се бяха захванали с доставки и без съмнение, ако сър Еку се намираше близо до Първичен свят, щеше да се възползва от услугите им.

Колко странно, помисли си той. Двамата едва ли се нуждаеха от кредити. Но може би скуката и изолираният живот ги бяха подтикнали да се завърнат в света на бизнеса.

Масата изчезна и отново се появиха Мар и Сен. Те потвърдиха, че са на разположение за изпълняване на поръчки. И предлагаха…

Отекна звън. Еку погледна валхрона и си даде сметка, че закъснява.

Погледът му се спря на времето за проиграване на фиша и той се изненада. Оставаха още трийсет И-минути от записа. Какво ли бяха побрали там Мар и Сен — може би пълния списък на предлаганите от тях ястия и дори как се приготвят?

Много странно. Той побутна фиша настрани. Сега нямаше време да преглежда цялото съобщение на Мар и Сен. Време беше да тръгва за срещата с Танджъри.

Но Еку се поколеба, все още втренчил поглед във фиша. Не. Всичко това наистина не намираше напълно разумно обяснение.

Много, много странно наистина.

Вече закъсняваше за банкета…

Може би по-късно.