Читаем Краят на империята полностью

Краят на империята

Далеч отвъд обхвата и на най-чувствителния сензор, отвъд патрулните маршрути на борите, един имперски разрушител, преустроен на летателен съд за специални операции, стовари насред космоса такткораб и изчезна.

Тактическият кораб, напълно обезоръжен, с демонтирани оръдейни системи, заменени от мощни електронни устройства, се плъзна неуловимо към Ви, борския роден свят и столица на съзвездието Лупус. На борда имаше едва петчленен екипаж, плюс една агентка от Вътрешна сигурност, току-що приключила първоначалното си обучение.

09856… 37731… 20691…

Корабът излезе на далечна орбита около набелязаната планета, прикрит зад една от луните й, в очакване да настъпи определеното предварително време.

Сетне, задействайки само частично добре заглушените си двигатели, той навлезе в траектория за приземяване. Доста необикновена траектория. От повърхността щеше да изглежда, сякаш такткорабът се носи „право надолу“, към незаселен участък встрани от столицата. Скоростта бе достатъчно ниска, за да не позволи топлинно увреждане на обшивката и последващо инфрачервено засичане от борски скенери.

Такткорабът все още изчакваше подходящия момент, който настъпи, когато един от големите борски междуконтинентални суборбитални транспортни лайнери се вдигна от повърхността и се насочи към близкия космос.

Такткорабът доближи повърхността, използвайки прикритието на смущенията, създавани от лайнера в електронния, инфрачервен и физичен спектър.

На борда до шпионина се бе изправил диспечер. Помещението бе озарено от бледа, червеникава светлина.

Шпионинът носеше тежка екипировка с маклийнов генератор на гърдите и раница, съдържаща оръжие и пътнически куфар, способен да издържи на всякаква външна проверка. В куфара имаше дрехи, обичайните шпионски играчки плюс голямо количество имперски кредити и борска валута.

Към крака на агентката бе привързана раница с най-незаменимото и опасно оръжие на всеки шпионин — предавател и приемател. Интеркомът избръмча.

— Приближаваме район Делта Зулу — съобщи тактпилотът.

— Да, сър — потвърди диспечерът.

— Намаляваме до скорост за скок. Навлизаме в района.

Диспечерът почувства как корабът внезапно снижава скоростта си.

— Прието, сър. Отварям люка.

Диспечерът натисна едно копче и кръглият люк се отмести. Навън бе озарена от луна нощ и далече долу блестеше сняг. Встрани и малко под тях диспечерът успя да различи кърмовата светлина на издигащия се борски лайнер.

Шпионинът потрепери. Помещението бе отоплено.

— Май е студено навън.

— Приятелите ти ще те чакат — успокои я диспечерът. — Време е. На позиция.

Шпионинът пристъпи към отвора, под който се разгъна малка метална площадка. Тя се люшна от внезапния приток на въздух през люка, после се подпря. Както я бяха обучавали, постави ръце върху ръчките на маклийновия генератор. На едната от тях имаше активиращ ключ.

— Брой до трийсет, преди да пуснеш раницата — припомни й диспечерът. Жената кимна, без всъщност да го е чула.

Комуникаторът избръмча.

— Десет… девет… осем… седем… шест… пет… четири… три… СКОК!

Стоманената площадка се прибра в нишата си и шпионинът полетя надолу към Ви. Докато люкът се затваряше, диспечерът включи микрофона.

— Един е на път, сър.

— Прието. Върнете се на поста си.

Такткорабът се издигна към космоса. Изкушението беше да включи максимална мощност и да изчезне в черната бездна. Но пилотът на такткораба беше професионалист — топлинният сигнал от включен на максимална тяга двигател неминуемо щеше да бъде засечен, пропилявайки всички усилия за невидимото навлизане. Диспечерът неволно погледна към вече затворения люк.

— Дано всичките ти яйца — промърмори той — да са с по два жълтъка.

Шпионинът щеше да се нуждае от целия късмет, на който можеше да разчита.

43491… 29875… 01507…

Марл, вече повишена в младши лейтенант, и борският констабъл Паин следяха един от екраните на тяхната гравикола.

Изображението се размъти и Марл натисна едно копче, с което върна резкостта на картината.

— Никога друг път не би ме накарала да оставя някой тактически кораб да ми убегне — отбеляза Паин.

— Не и аз — съгласи се Марл.

Съобщението беше кодирано и пратено от Ви към имперската предавателна станция, разположена толкова близо до Вълчите светове, колкото биха позволили изискванията за безопасност.

41413 спешно

31146 е необходим

00983 допълнителен

01507 агент(и)

…

30924 сведения, че

32149 с

37762 т

11709 е

23249 н

03975 започва (да?)

26840 планира