Краят на империята

Сан Франциско, най-големият град на Калифорния, наброяваше около 100 000 души. Младата двойка — Хотско най-сетне се бе уредила — взе совалка и отлетя за един от курортите в пустинята, недалеч от малката провинциална столица Санта Ана. Оттам се качиха на луксозна гравикола, която прелетя над санйоакинските тресавища и се отправи, без да бърза, на север. В действителност корабът на Хотско бе скрит на петдесет метра под повърхността на градския залив, близо до Острова на пеликаните. Един сигнал от предавателя на Хотско, и автоматичната роботизирана система щеше да вдигне кораба.

Преструвайки се на туристи, те наеха апартамент в една от новите, псевдовикториански къщи за гости, построени на билото на Туин Пийкс. Изслушаха с привидна почуда разказа за това как някога тук е имало мост и как след време местните се надяват отново да прехвърлят с път бездната. Отказаха поканата да участват в лов на човекоядец в пущинаците, които някога са били парк. Изслушаха споровете за това дали подножията на планините трябва да бъдат почистени — някои се кълняха, че ниските хълмове са всъщност останки от рухнали при голямо земетресение небостъргачи. Танцуваха в ресторанта в един от хотелите на съседния връх, копиращ местна богаташка къща, съборена от друго чудовищно земетресение в епохата преди Императора.

Отказаха любезно поканите на други две човешки семейства да си устроят заедно сексуална оргия. Наслаждаваха се на свободата. Алекс не можеше да не отбележи, че жената до него има някои доста интересни идеи за това как да прекарват заедно почивката.

И се хранеха. Раци, които ловяха недалеч от рухналия мост. Чудесни франзели от прясно изпечен хляб. Варена риба, или сурова, изящно оформена като рулца с ориз. Агнешки ребърца. Печено на тухла пилешко. Алекс не беше чревоугодник, но започваше да си мисли, че нещата вървят към промяна.

Освен това разговаряха. Говореха с всеки и за всеки. Особено в баровете и чакалните около малкия космопорт южно от града. Алекс твърдеше, че е търговец на луксозни изделия, а Хотско — неговата нова партньорка в бизнеса и живота. Какво ли, питаха те, би могло да се изнася от Земята, имайки предвид, че това е люлката на човечеството? И по-точно — какво може да се изнася напълно легално?

След шест земни дни — Алекс неволно се усмихна на това определение — той намери нужния човек. Митническа служителка с чувство за дълг, особено когато това означаваше някой високопоставен чиновник да се опитва да заобиколи закона. О, не, увери я Килгър. За него бизнесът е законосъобразна дейност, дори нещо повече, мис Чантинг, толкова по-възмутен бил, когато чувал да се говори, че хора от неговия бизнес си позволяват да търсят пролуки в законите…

Цигулката нямаше нужда от продължителна настройка.

Митническата служба естествено беше уведомена от Земния диспечерски пункт, че провинция Орегон е затворена за всякакъв въздушен и космически трафик. Чантинг знаеше, че в района се намира имението на Императора и това, което вършеха там той и хората му, нямаше никакво значение за нея. От любопитство би могла да научи, ако Императорът е там, но в момента не бил.

И как е разбрала, зачуди се Алекс?

Ами сигурно щяха да го покажат в новините, отвърна тя, макар че Императорът не одобрявал подобна публичност. Преди около две седмици един търговски кораб се приземил в Сан Фран, възнамерявайки, след като премине митническата проверка, да продължи към крайната си цел — Императорското имение на около стотина километра по-нататък. Корабът бил безупречен в документацията, екипажът изпълнявал всички разпореждания на Имперския флот. Но това, което я обезпокоило, бил товарът.

Капитанът на кораба в началото отказал да я допусне в трюма, твърдейки, че прекарва секретен товар, собственост на Императорските владения. Само че липсвал документ, който да го удостовери. Би могъл да превозва всякакви неща — от хранителни продукти до цял речен комплекс, тоест неща, за които Императорът, като всеки порядъчен гражданин, е длъжен да заплати митническа такса.

Чантинг настояла да отворят трюма — в противен случай заплашила да извика полиция и да поставят екипажа под арест. Капитанът бил принуден да се съгласи.

Оказало се, че в трюма има медицинско оборудване — сложна апаратура и консумативи, сякаш някой се готвел да устрои неголяма, но великолепно обзаведена операционна зала. Поне така й обяснил един неин колега, специалист по медицинското оборудване, когото повикала за съставянето на протокола.

Проблемът не бил в това дали товарът подлежи ни митнически такси — вероятността била малка, имайки предвид хуманитарния му характер. Въпросът, който си задавала Чантинг, е какво било неговото предназначение? Дали някой в имението не е болен? Или се нуждае от спешна хирургическа намеса? Със същия успех там можело да се заражда опасна чума.