Краят на империята

Тя докладвала за проблема на своите началници и получила нареждане да изчака. Щели да се свържат с екипа на Императора в Орегон. Последното отнело само броени минути — никой в Орегон не бил информиран за доставка от подобен характер. Чантинг била уверена, че макар и случайно, е разкрила контрабандна схема, чиито членове са в ръцете й.

Но после пристигнало ново обаждане от север и преди още смяната й да приключи, началството я привикало и й се скарало за „абсолютно неоправданото ровичкане в дела от приоритет на самия Вечен император“. Освен това я укорили, че е прекалено педантична и най-добре да поработи над този недостатък, в противен случай я чака съвсем скорошно понижение.

В тази част от разказа жената се зачерви и Алекс беше принуден да я успокоява и да й поръча още едно питие — ужасяваща смес от сладникав ликьор, на име кампари, и бренди, плуващо отгоре. Чудовищен начин да похабиш хубав коняк, поне по мнение на Алекс, което обаче той запази за себе си.

Въпросът, който всъщност го измъчваше, бе защо му е на Императора да оборудва цяла операционна зала и имението си. Дали не е очаквал да се случи нещо непредвидимо, или се е готвел за операция?

На кого — на самия Вечен император?

Операция, която се е постарал да запази в дълбока тайна?

— Мда — промърмори Килгър. — Странно. Мно’о странно.

Може би отговорът не беше никак сложен, имайки предвид присъствието на сапьорски екип в Императорското имение. Килгър и друг път бе чувал за хирургично имплантиране на бомба в нечие тяло — фанатиците нерядко прибягваха до подобни методи. Освен това знаеше и за храбри същества, които сами поставяли бомби в телата си, а след това отивали на самоубийствена мисия, за да предпазят свои другари от залавяне, изтезания или разкриване.

Но да се извади бомба от тяло бе малко по-различно. Изглежда, бяха на прав път.

Сега вече знаеха откъде се взема взривът, когато Императорът умира. Истинската загадка бе кой поставя тази бомба. Колкото повече разсъждаваше над това, толкова повече осъзнаваше колко сериозен е недостигът на информация.

Реши засега да спре дотук. Заключения, основаващи се на недостатъчни данни, често можеха да са напълно погрешни. По-късно ще отдели време на въпроса.

Почерпиха Чантинг още няколко питиета, после обявиха, че е време да се връщат в хотела.

Чантинг ги изпрати с поглед. Сетне на лицето й се изписа озадачено изражение.

На другия край на Империята двама мъже пиеха непречистен алкохол, размесен с домашно бренди, в един пристанищен бар, недалече от голям строителен обект. Единият от тях беше банков вицепрезидент, другият се занимаваше с връзки с обществеността.

— Чу ли — попита вторият — какво станало, когато Императорът си поръчал момиче за развлечение? Първия път й обещал, че ще я накара да стене. И така станало. За втория я предупредил, че ще пищи. И тя пищяла. А за третия й рекъл, че ще се изпоти. Момичето се дръпнало и го погледнало учудено. Ами да, рекъл, защото третият път ще е чак през лятото…

Заместник-президентът се разсмя любезно.

— Аз пък чух друго — че според Императора всеки трябва да се грижи за себе си. В неговия случай грижата била за едно много малко нещо.

Чиновникът върна любезния смях, сетне придоби сериозен вид.

— Елс, забелязал ли си, че Императорът никога не се показва в предавания на живо с жена, когато е някъде и върши нещо церемониално?

— Защо трябва да се показва?

— Няма причина — съгласи се мъжът. — Но ако си толкова известен, ще има куп пчелички, които биха желали да полепнат по теб, нали така? Представи си, че утре те направят изпълнителен директор?

— Може би. Жена ми има мнение по въпроса.

— За нещо друго, което липсва на Императора?

— Може пък това да е причината за вечния му живот. Просто съхранява естествените си природни резерви.

— Ако наистина ги има.

Двамата се закискаха, сетне погледите им се отправиха към екрана на телевизора, където показваха гравиболен мач.

И двете „шеги“ бяха от репертоара на хората на Рюкор. Странно или не, предназначението им бе да постигнат точно това, което правеха: да нанесат ущърб върху имиджа на Вечния император като свръхмогъщо същество. В някои случаи дори буквално.

Тези шеги и стотици други като тях, съчетани с някои доста гадни слухове и легенди, се разпространяваха из Империята със скоростта на звезден двигател.

Вечерният ритуал на Алекс включваше задължителна проверка на стаята, за да се увери, че никой не е монтирал подслушвателни устройства. След което влизаше да се изкъпе в освежителя. После Хотско също посещаваше освежителя, преди да се присъедини към него в голямото пухено легло. Но само за да спят. Алекс, човек изтъкан от морал и професионализъм, никога не би си позволил да се възползва от положението. Нито изпитваше влечение към тази стройна млада жена. Не беше неговият тип.

Поне така се опитваше да си внуши, при това все по-често.