Краят на империята

Вече е над тези неща. Сега се е изправил срещу цялата Империя. Което, погледнато иначе, само по себе си е сложен начин за самоубийство.

Но има и други, които го следват. Носи отговорност за тях. Как тогава да си рискува задника, когато мнозина за вложили в него надеждите си?

Пък и няма да е първият път, когато ще изостави приятел, за да изпълни мисия.

Разбира се. Комуникаторът избръмча. Стен натисна копчето.

— Слушам.

— Мистър Килгър — докладва дежурният офицер. — Пътува насам. Ще е на място приблизително до час. Мисията е изпълнена. В момента държа с него постоянна връзка.

Стен понечи да отвърне, че ще разговаря с Алекс, когато пристигне, после се отказа.

— Кодиран сигнал?

— Разбира се, сър.

— Прехвърли го насам.

Екранът се изчисти. После там се появи Алекс, а до рамото му стоеше усмихната млада жена. Ах, да, помисли си Стен. Това трябва да е капитанът-контрабандист, която се съгласи да придружава Килгър на мисията до Земята. Стен погледна към приятеля си.

— Добре дошъл у дома.

— Благодаря, шефе.

— Без да се обиждаш, ама изглеждаш като парцал.

— Момко, радвам се, че се прибрах жив.

— Разкриха ли ви?

— Аха. Макар че не Императорът. По-важното е, че нося разни интересни вести. Ще трябва да почакат, докато се срещнем. Нещо важно да се е случило, додето ме нямаше?

Стен му разказа накратко последвалите събития. Предаде му и за посланието от Еку, Мар и Сен. Не му каза само за взетото решение.

— Ах — кимна Алекс. — И сега се чудиш к’во решение да вземеш, а?

Стен не отговори.

— Ще накарам „Виктори“ да е готов за излитане до ден, след кат’ се прибера.

Стен премигна.

Алекс се усмихна.

— Т’ва точно си мислеше, нали? За твойта отговорност и прочее?

— Нещо от тоя род.

— Да знайш, момко, може сред тез, дет’ те следват, да има и таквиз, които се интересуват от печалбата, ама повечето ти се радват на усмихнатото лице! И са готови да жертват живота си за теб и за приятелчетата си. Знаят, че и ти ще направиш същото за тях. Затуй си смятал да ходиш сам да вадиш онез горещи кестени от огъня, нали — да измъкнеш Хайнис и двете приятелчета?

Стен бе готов да признае, че според него това щеше да е най-глупавото решение на дадения етап. Ала, от друга страна, бунтът им сигурно бе обречен. Бяха пропуснали шанса си да свалят Империята. Защо тогава да не загине в пламъците на славата?

— Една поправка, мистър Килгър. Не ми е нужен „Виктори“. Стига ми само „Аойфи“ и една от онези борски машинарии. Няма никаква причина да се правя на Дон Кихот. Ах, да, ще са ми нужни също новинарски екип и няколко актьори. Трима да играят ролята на пилоти, двама на главорези и един със стоманени зъби. Некъпан и с вид на хахо. Всичките да са човеци. И към петнайсетина изплашени дечица. Така че чакам те колкото се може по-бързо при мен. Ще ми трябват твоите умения. И някой да пази крепостта, докато отсъствам и играя на сър Гуейн. Край на връзката.

Подготовката на новия план на Стен отне половин ден.

Все още смяташе, че го очаква неизбежна смърт, но поне нямаше да е начело на безсмислена, самоубийствена кавалерийска атака, размахвайки отварачка за консерви с дръжка от слонова кост.

— „Соуард“ контрол, тук транспортен кораб „Джулиет“. Вече в нормален космос, предавам координати… сега. Следвам търговска орбита Квебек Девет Седем. Очаквам инструкции за кацане. Край на връзката.

Ето как терорът пристигна на Първичен свят.

— „Джулиет“, тук „Соуард“ контрол. Получихме координатите. Предаваме данни за кацане… Моля, въведете данните и ни съобщете при напускане на вашата орбита Квебек Девет Седем. Край.

— „Соуард“, тук „Джулиет“. Изчакайте една… уф, май имам малък проблем с данните ви, контрол. Ще ни приземят в най-южния край на полето, нали?

— Точно така.

— Ще ви помоля за услуга, „Соуард“. Има ли някаква възможност да ни преместите по-близо? Карам цяла група хлапета, а те нямат търпение да огледат наоколо. А до терминала си е доста ходене. Може ли да ни уредите совалка?

— Тук „Соуард“. Няма проблем. Ще ви настаним точно до кулата. Изпращам новите данни. А за совалката… можем да уредим само платена. Да се свържем ли с превозвача?

— Тук „Джулиет“. Благодаря за разместването. И няма нужда от совалка. Дечицата не носят много джобни. От онези бедни ученици са.

— Прието. Може би бихме могли…

В този момент сигналът от „Джулиет“ прекъсна.

— „Джулиет“, тук „Соуард“ контрол. „Джулиет“, отговорете на повикването.

Статичен шум. Никакъв отговор. Диспечерът мигновено задейства аварийната програма.

— Говори кулата — рече той. — Имам приближаващ се кораб, с когото изгубих връзка в последния момент. По информация от пилота на борда карат деца. Останете в готовност.

Спасителните екипи се втурнаха към своите машини.

Диспечерът превключи на стандартната честота за авариен сигнал.

— „Джулиет“, тук…

— Кой говори? — нов глас от „Джулиет“.

— Тук „Соуард“ контрол. Идентифицирайте се. Това „Джулиет“ ли е?

Смях.

— Да. Да. Къде е копчето за видеосигнал? Ах, ето го. Започваме.