Краят на империята

Говорителят се опита да го игнорира и затропа с дървеното чукче. Беше ядосан, че гласът принадлежеше на един от неговите сънародници. Младият бивнест Николаевич.

Чукчето продължаваше да тропа ритмично. Микрофоните уловиха звука и го усилиха през говорителите, но гласът на Николаевич продължаваше да ечи над тълпата:

— Искаме ред! Искаме ред! — И други гласове се присъединиха към него.

— Оставете го да говори!

Говорителят извърна безпомощен поглед към Кенна. Нищо не можеше да се направи. Във всеки случай не и на обществено място. Кенна кимна, нека говори. После пъхна ръка в джоба, за да задейства алармата на Аръндел.

— Даваме думата на сър Николаевич, представител на великия и лоялен звезден куп Свердловск.

Говорителят натисна копчето, с което прехвърли микрофона към Николаевич.

— Сър Говорител — поде младият бивнест, — искам да изразя несъгласието си с тази процедура. Поставеният за гласуване въпрос е най-малко оскърбителен. Няма да позволим той да бъде узаконен въпреки волята на мнозинството.

— Млади момко — отвърна Говорителят, — от мястото, където стоя, изглежда, че мнозинството е на друго мнение. Далеч повече хора викаха „да“. Сега, ако ми позволите, нека да дадат гласа си тези, които искат да кажат „не“. И ще видите сам колко малко са поддръжниците ви.

— Наше право е да откажем подобно допитване — възрази Николаевич. — Да поискаме да се направи поименно гласуване. Нека преброим поддръжниците и противниците на тази идея. Щом искате Императорът да бъде обявен за бог… нека го сторят гражданите.

Говорителят отново погледна за помощ към Кенна. Кенна му даде друг знак: протакай.

— Добре. Да започнем поименно преброяване.

Николаевич изпръхтя от удоволствие. Подушваше победата.

Говорителят продължи:

— Но тъй като въпросът е деликатен — макар че не виждам как може някой да се съмнява в свещения произход на Императора, — ще поставя друг въпрос за гласуване.

— Възразявам! — провикна се Николаевич. — Председателят няма право да поставя за гласуване нов въпрос, преди да е разрешен предишният.

Бунтовникът от Свердловск познаваше добре закона, но същото важеше и за хитрия стар Говорител. Може да беше марионетка, ала опитна марионетка.

— Но събранието има право — дори задължение, ако настоявате — да реши по какъв начин да стане гласуването. Вие искате да бъде чрез преброяване, а аз настоявам да се определи по силата на овациите.

Николаевич се огледа. Последователите му брояха присъстващите, търсеха поддръжници. Отговорът дойде бързо. Околните бяха вдъхновени от дръзката му постъпка. За един кратък миг той имаше предимство.

— Поставете въпроса, Говорителю — рече той. — И мисля, че ще чуете високо „не“, с което ще се сложи край на това богохулство.

Той облегна гръб на скамейката и се озърна с доволен вид.

Говорителят пое бавно дъх.

— При тези обстоятелства — поде той — струва ми се, че въпросът не може да се реши бързо. Няма да стане само с „да“ и „не“, сър. Ще трябва да извършим преброяване.

— Това е нечувано, Говорителю — подскочи отново Николаевич. — Искате да направите преброяване, за да видите дали присъстващите ще одобрят идеята за преброяване? — Той се обърна към поддръжниците си, присвил изплашено рамене. Опита се да се разсмее, но смехът му беше пресилен.

— Да. Точно това имах предвид — потвърди Говорителят. — Радвам се, че толкова бързо схванахте идеята ми. Понякога, да ви призная, младите участници не проявяват подобна съобразителност.

Откъм поддръжниците на Императора долетя смях. Николаевич не бързаше да се предава.

— Но това е глупаво и ще ни отнеме часове, Говорителю — възрази той.

— Въпреки това — упорстваше Говорителят — така ще продължим.

Той се обърна към официалния разсилен.

— Разсилен, започнете преброяването.

Разсилният извади от бюрото дебела книга и започна да чете с монотонен глас:

— Госпожа Декстър… от районна на Когли, ако не се лъжа?

— Гласувам с да, сър говорител.

И така продължи. Представителите ставаха един по един. Вотът на всеки се внасяше грижливо в дневника.

Агентите на Кенна сновяха сред тълпата. Поддръжниците на Николаевич се опитваха отчаяно да стегнат редиците, но времето работеше срещу тях. Ала Кенна не можеше да се успокои. Да. Той щеше да спечели, но сега всички щяха да се усъмнят, че победата му е манипулирана. Освен ако не беше абсолютна.

Това не беше начинът, по който Императорът би искал да започне първия си ден като божество.

Гласуването приключи. Кенна бе победил. Но разликата не беше голяма. Кенна си даваше сметка, че младият бивнест бележи напредък. Един от агентите на Кенна му прати съобщение. Когато вотът бъде обявен, казваше се в него, Николаевич и поддръжниците му смятали да го освиркат шумно.

Кенна потърси отчаяно друг начин да спечели време, но нищо не му идваше на ум. Вероятно Императорът щеше да му поиска сметка за случилото се днес.

Къде беше той, по дяволите? Ама че божество. Дори не е наблизо, когато ти потрябва.

Говорителят подаде сигнал. Трескаво. Какво да прави? Кенна нямаше избор. Той кимна. Време бе да поставят въпроса.