Краят на империята

Останалите култисти подеха вика:

— Слава на Императора! Да живее нашият Велик император!

Кенна побутна с лакът Уолш и той го погледна въпросително.

— Хайде! — подкани го Кенна и се провикна: — Слава на Императора!

— Слава на Императора! — повтори Уолш. — Слава на Великия император.

В тълпата Николаевич и сподвижниците му осъзнаха, че са заобиколени от непознати същества, които ги наблюдават внимателно. Николаевич едва не се задави, осъзнавайки, че пръстенът, който получи, не е единственото пратено днес предупреждение.

— Слава на Великия император! — извика той. Миг по-късно и други се присъединиха към него. — Слава на Императора! Слава на Императора!

Императорът се усмихна и разпери ръце. После се завъртя бавно и слезе от подиума, като кимаше на хората около него. Дори при тази забързана походка Пойндекс видя, че виковете му доставят удоволствие.

Пойндекс излезе последен. Зад гърба си чуваше гласа на Говорителя:

— По въпроса за ПБ 600323 — иначе казано, Декларация за божествения произход на Вечния император… как ще гласувате, благородни същества? Всички, които са за, да извикат „да“.

— Дааааа! — разтърси се залата.

Пойндекс не си направи труда да чака за „не“.

18.

— Нищо? — попита мрачно флотски адмирал Мадоера, втренчил поглед в дежурния офицер. — Отново нищо?

— Нищо, сър. „Неошо“ докладва, че не е засичал никакви предавания на каквато и да било честота от система или планета. Нито признаци от кораби — наши, вражески или приятелски. Накарах ги да проверят два пъти. Получаваме доста смущения от тази радиозвезда, та исках да съм сигурен.

— Добре. Попълни предварителен доклад за Първичен свят и го прати.

— Сър… не можем да предаваме, докато не се отдалечим от звездата. Дългообхватните комуникации са заглушени.

— Няма значение. Ще пратим доклада веднага щом напуснем системата. Не че съм изненадан…

Той спря, преди да добави:

— … от тези глупаци, които се мислят за разузнаване.

Тактическата група на Мадоера бе прахосала твърде много корабни дни и месеци да преследва слухове за внезапната поява на техния противник на различни места из Империята, за да се учудва. По негово мнение новият отдел за Вътрешна сигурност, дошъл на мястото на секция „Богомолка“, не беше способен да източи урина от ботуш, ако инструкциите не са залепени на подметката.

Нито едно от сведенията им не се оказа вярно. Дори Стен някога да е бил на някое от тези места, било е за кратко и ги бе напуснал много отдавна.

И как тези тъпаци от Вътрешна сигурност не разбираха, че най-вероятно става въпрос за подвеждаща информация, след като всяка посетена от него система беше или мъртва, или изоставена, или невероятно затънтена. Също като тази. Тя дори си нямаше име — единствените й координати бяха от радиопулсарът NP0406Y32.

Може би той трябва да даде название на проклетото място. Например Пойндекс.

Точно така. И после, когато се върне на Първичен свят, да го изправят пред етичната комисия. Макар че оттук изглеждаше, сякаш едва ли някога ще попадне отново в цивилизация. Той, моряците му и пехотинците щяха да скиторят из пустеещи системи години наред, докато един ден някой открие, че този Стен е умрял от старост и могат да се приберат у дома. А може би дори ще разиграят фишовете със стратегическите данни за тактическата група на покер, а флотът ще продължава да се скита, докато се превърне в „Летящия холандец“, или каквато беше там легендата.

Дявол го взел.

Мадоера се надигна и излезе ядосано от каютата си, отправяйки се към мостика. Той погледна към екраните, показващи различни места от системата — разпръснати, обгорели от пулсара светове. Пресегна се през рамото на дежурния офицер и натисна три копчета.

Блесна нов екран, на който се виждаше неговата тактическа група. Тежковъоръжен боен отряд — един тактносач/флагман на име „Геомус Роял“, модерният кръстосвач „Парма“, две крайцерски флотилии, едната с три, другата с два леки крайцера и седем разрушителя. В ариергард се носеха четири леки крайцера и три разрушителя. Поддръжката се осъществяваше от два транспортни кораба и един влекач, ескортирани от два разрушителя.

Сила, която не можеш да не зачиташ. Ако някога въобще успееше да накара бунтовниците да се бият с него — което му се струваше малко вероятно, — сражението щеше да бъде кратко. Но кърваво, в това бе сигурен. Стен може да беше объркан младеж, но не беше глупак и сигурно си даваше сметка, че ако се предаде, ще удължи живота си само докато бъде изправен пред трибунала и осъден на бързо екзекутиране.

Ето защо Мадоера бе дал нареждане, в случай че бъдат забелязани кораби на бунтовници, да се процедира с крайна предпазливост — те сигурно щяха да се опитат да избягат или, ако не могат, да се бият до последния човек. На тяхно място навярно Мадоера би постъпил по същия начин.

Загледан в екрана, Мадоера се зачуди дали да не обяви поредното учение, или да имитира фалшива тревога само за да държи моряците си нащрек.

По-добре не, рече си той. Нека моряците не си мислят, че командирът им е стар досадник.

— Навлязохме в системата — докладва вахтеният.