Краят на империята

И точно както Истрн бе организирал сцената на битката, така и NP0406Y32 щеше да е началото на една далеч по-обширна арена.

Статията се оказа реч, произнесена от Вечния император по време на тържествената церемония, посветена на завършващите една от най-престижните флотски академии и препечатана от „Флотско дело“. В речта си Императорът казваше, че в тези опасни времена новопроизведените офицери трябва да са готови както за големи изпитания, така и за още по-велики победи. И както винаги, тези от тях, които са в челните редици, ще бъдат наградени и повишени.

Втората новина обаче беше полузаровена близо до края на „Имперски времена“ — фиш, който нито един човек със здрав разсъдък не би преглеждал за развлечение, а само за да провери кого са повишили, наградили или преместили на нова служба.

Седем адмирали бяха решили да се пенсионират по-рано. И седемте, според анализаторите, бяха уважавани, но вярващи в принципа на командване чрез внимателен анализ на бойната ситуация и дистанционно управление, вместо чрез благородно позиране от разкъсан от ракети мостик на кръстосвач.

В следващата статия се разказваше за пускането на новия свръхкръстосвач „Дюрер“. Бе му оказана специалната чест да бъде избран за команден кораб на Вечния император. Команден кораб — отбелязваха анализаторите. Не яхта или личен транспорт.

Всички тези малки статии бяха публикувани в специализирани фишове.

По-голяма бе водещата статия в „Имперски времена“. Говореше се за спешно събиране на всички имперски бойни флотове. Бяха определени само шест И-месеца за подготовка на единиците.

Последното съобщение също привличаше вниманието. С фанфари и шум се обявяваше, че Вечният император бил помолен от флотски адмирал Андърс и останалите генерали от Имперския щаб да им помогне с безкрайната си мъдрост и опит за окончателната разправа с бандита Стен.

Бунтовниците бяха принудили Императора да напусне своя бункер.

Сега той бе уязвим.

Следващата стъпка на Стен бе да удари в самото сърце на Империята и на Вечния император.

19.

Нарасналите флотове на бунтовниците се събраха в междузвездната пустош, близо до една чудовищна по размери завихряща се галактика. Пустош — но пустош твърде близо до Първичен свят и сърцето на Империята.

Имаше хиляди кораби. Загинови. Кал’гатейци. Хонджо. Бори. Кораби на други същества, култури и светове, дори на звездни купове, за които Стен не беше чувал. Цели неизвестни народи се бяха присъединили към силите на бунтовниците. Ескадрили дезертираха вкупом. Отделни кораби, в някои случаи отделни същества, бяха намерили свой начин да се доберат дотук.

Понякога Стен се питаше какви са мотивите им. Злато? Богове? Слава? Или, в по-редки случаи, неспособност да търпят несправедливостта, желание да видят края на тиранията в Империята. Трябваше да минат столетия, преди чукът най-сетне да изгуби своя кадифен калъф.

Индикаторните светлини в тактическата зала на „Виктори“ сега показваха флотове, вместо отделни кораби.

Но все още по-малко от една десета от Империята бе обхваната от бунта.

Стен смяташе, че дори това може да се окаже достатъчно.

Бяха разпратени заповеди. Бунтът трябваше да се пренесе в сърцето на Империята, да бъде организиран щурм на самия Първичен свят. Преди да нападнат столицата, имперските флотове несъмнено щяха да се опитат да ги спрат.

И това, надяваше се Стен, ще е последната битка.

Истинската цел не беше Първичен свят, а флотовете. Изгуби ли Империята способността да се защитава, както Първичен свят, така и останалите светове щяха да бъдат атакувани, завладени или изолирани и игнорирани.

Което — по негово мнение и по мнение на анализаторите — щеше да е съвсем близо до пълна победа във войната. Компютърните изчисления показваха 61 процента шанс за Стен да спечели. Очакваните загуби достигаха 35 процента от силите на бунтовниците.

Но, изглежда, поне засега нямаше мирна алтернатива за разрешаване на конфликта.

Така да бъде.

— Значи предателят се е раздвижил — произнесе Вечният император. Привидната усмивка напусна устните му.

— Да, сир — кимна адмирал Де Корт. — Точно както предположихте и както сочеха прогнозите. — Де Корт бе един от седмината адмирали, сочени в „Имперски времена“ като поискали ранно пенсиониране. Ала в действителност той бе назначен в таен генерален щаб, който трябваше да действа под прякото ръководство на Вечния император.

Делото им, разбира се, щеше да бъде запазено в тайна. Нито един от седмината не би бил толкова нетактичен да заяви, че унищожаването на Стен е станало не благодарение гениалната тактика на Вечния император, а на него и останалите.

Те не бяха нито нетактични… нито склонни към самоубийствени действия.

Ала, изглежда, адмирал Де Корт не беше доволен от развитието на събитията.

— Какво сочат данните? — попита Вечният император.

— Петдесет и един процента шанс за победа на Империята.

— И това е всичко? — попита изумено Императорът.

— Да, сир. Твърде голяма част от бойните ни сили нямат нужния опит или са събрани сравнително скоро.

— Наредих тайна мобилизация преди месеци.