Краят на империята

Де Корт мълчеше. Дори самият Император не би могъл да строи кораби с подобна бързина.

— Очаквани загуби?

— Доста над седемдесет процента.

Дълго мълчание.

— Приемливо.

Де Корт облиза устни. Като най-дипломатичен, беше избран от останалите адмирали, за да контактува с Императора.

— И още нещо, сир. Според едно от другите прогнозни изчисления шансът Стен да загине по време на битка наближава осемдесет и два процента. Както и вашият…

Императорът мълчеше.

— Сир?

Все още нищо. После:

— Благодаря ви. Свободен сте.

Патрулни катери, после разрушители, после леки крайцери се срещаха между галактиките в жестоки стълкновения. Кораби изстрелваха ракети, понасяха удари, избухваха и преставаха да съществуват.

Сблъсъците бяха далеч по-кървави, защото бяха неочаквани.

— Значи онзи копелдак ни е заложил капан — просъска Стен.

— Не бих го определил точно така — отвърна Фрестън — Но Императорът не стои на едно място, за да ни чака.

Килгър бе пламнал от гняв.

— Шефе — рече той. — Не знам к’во става с туй наше разузнаване. Но ако продължава така, скоро ще си поръчам нечии гонади за закуска. Императорът вече е мобилизирал флотовете, тъй ли? Значи смята, че положението е наистина сериозно.

— Слушам те — погледна го с нарастващо внимание Стен.

— Ами да ги ударим яко. Осемдесет процента от имперските сили нивга няма да се върнат у дома. Ние ще понесем седемдесет и пет процента загуби. Такава е войната, млади момко. Но в таз кървава баня най-вероятно ще си иде и Императорът. И не по-малък е шансът да си идеш ти.

Стен кимна.

Знаеше, че е така, виждаше го по прогнозните резултати. Вероятно щеше да загине в някоя от битките из галактическите простори. Какво пък. Дори се изненада, че така спокойно приема подобна възможност.

Но поне Вечният император също да напусне сцената.

А имперските сили ще бъдат разгромени.

Но флотът може да бъде построен отново.

Особено ако — приемайки невероятната теория на Махони — Императорът се завърне и получи обратно трона в замяна на снабдяването с АМ2.

Императорът ще отсъства най-малко три, вероятно шест И-години. А през това време „цивилизованата“ част на вселената ще потъва в хаос. А сетне безумецът ще се появи отново, готов да си върне изгубеното временно кралство. Петият конник на Апокалипсиса.

Колко време ще мине, преди да избухне ново въстание? Бунт, чиято цел не е само замяната на стария вожд с нов? Който да не е като Таанската война или Мюлеровото въстание?

Не.

Стен издаде заповеди, сетне се прибра в каютата на „Виктори“. Засега бунтовниците трябваше да поддържат отбранителни позиции. Не искаше да подклажда тази оргия на взаимно унищожение. Не и докато не опита по друг начин да изреже раковото образувание, наричащо се Вечният император.

Не. Ако е необходимо, дори ще отстъпи. Ще се прегрупира. Ще преосмисли тактиката. Или — в най-лошия възможен сценарии — ще зарови оръжието и ще се притаи.

По дяволите, мислеше си Стен. Ако всичко свърши така, мога отново да потъна в гората. Да си сменя лицето, името, да започна всичко отначало.

Следващият път с бомба или таен убиец.

Важното е да не се предавам. Но колко дълго още същества ще ме следват и загиват?

Не предприемай нищо, съветваше го гласът на разума. Отстъпи. Изчакай.

Засега не му идваха на ум други възможности.

Помисли си да пийне стрег, но нямаше желание. Отпусна се в креслото, загледан в калейдоскопа на хиперкосмоса.

Секунди… минути… часове… векове по-късно комуникаторът избръмча.

Стен се пресегна със стенание и натисна копчето. На екрана се появи Алекс, с безизразно лице.

— Имаме сигнал откъм имперските сили — поде той без встъпление. — Кодиран. На честота, дет’ Фрестън каза, че била само за Императора. И „Виктори“ е един от малкото кораби, дет’ може да я улавя. Сигур Императорът е построил тоз кораб за свои нужди.

— Засякохте ли точката на излъчване?

— Не знам, Стен. Не е от някой от познатите светове. От кораб, предполагам. Нейде из имперските сили. Фитеопослание. Има и придружаваща бележка, че е само за теб.

Стен понечи да нареди да прехвърлят посланието на неговия комуникатор, но се отказа. Не. Дори в този момент, в затишието преди бурята, не беше изключено Вечният император да прати нещо без особен смисъл и после да разпространи слуха, че това са били тайни инструкции за негов двоен агент.

— Почакай — рече Стен. — Слизам долу. Приготви се да пуснеш съобщението на екрана на мостика.

— Шефе, сигурен ли си?

— Да, по дяволите. Твърде стар съм, за да играя тези игри. Чакай ме.

На екрана се виждаше Вечният император. Стоеше сам, насред впечатляващ с размерите си мостик на боен кораб „Дюрер“. Носеше черна униформа със златен герб на гърдите и знаците АМ2 над схема на атомната структура на елемента.