Краят на империята

— Това съобщение е лично и само за Стен. Приветствам те. Някога ти беше мой верен служител. Сега си се обявил за най-смъртния ми враг. Не зная защо. Смятам, че ми служи добре, и затова ти дадох голяма власт и мислех, че това ти доставя радост. Изглежда, не е било така. За мое съжаление забелязвам, че някои други мои поданици също смятат, че са били игнорирани, въпреки усилията ми да помагам на всички в тези тежки времена. Мога да споря, да възразявам, да се опитам да говоря повече за хаоса, който назрява отвъд пределите на Империята. Но няма да го сторя. Може би някои от моите сатрапи са налагали свой начин на управление под прикритието на моята власт, макар винаги да съм се стремил да бъда максимално справедлив с поданиците си, хора и други, да опазвам мира и законите. Всяко управление изисква и води до неизброими жертви, дори на верни служители. Историята непрестанно поражда сблъсъци и никога не поставя епилог. Едва ли ще бъда запомнен като управника, дал решение на този проблем, защото никой не би могъл да го разреши. Ти, Стен, заявяваш, че управлението ми е автократско. Дори диктаторско. Добре. Каня те да го споделим. Не като мой съратник, защото тогава ти и хората около теб ще сметнете, че се опитвам да те подкупя. Да поделя с теб автокрацията. Не. Предлагам ти пълно и действително разделяне на властта между мен, моя парламент и теб и хората, които решиш да посочиш за свои представители в каквато пожелаеш форма. Освен това ще ти предложа да сключим незабавно примирие и да сложим край на тези кръвопролития. Кратко примирие, за да не бъде изтъкнато, че е използвано от някоя от двете страни, за да се търсят възможности за унищожаването на противника. Готов съм да се споразумеем за период от две И-седмици. В края на този период с теб ще се срещнем. Ще бъдем заобиколени от нашите най-добри съратници и съветници, за да подготвим основите за един нов, обещаващ период от съществуването на Империята. Предлагам също така мястото на тази среща да е Сейличи, родната планета на най-уважаваните, най-неутрални и най-миролюбиви същества във вселената — манабийците. Ще помоля техния изтъкнат гражданин, сър Еку, да посредничи при преговорите. Стен, моля те като благоразумно същество да приемеш великодушното ми предложение. Сега е само в твои ръце да спреш кръвопролитията.

След което екранът угасна.

Взрив от гласове на мостика на „Виктори“. Мълчание, когато всички извърнаха лица към Стен.

Кучият му син, помисли си той.

Този път ни спипа. И няма измъкване. Никакъв начин няма.

20.

Стен потърка уморено очи. Последните две седмици почти не беше мигвал. Малкото останало свободно време постоянно се прекъсваше от вестоносци, съобщения и делегации на пристигащи съюзници. Дори мислите му, когато оставаше насаме със Синд, блъскаха неспирно и шумно.

Преди двайсетина часа Синд прогони всички и накара Стен да си легне. Той спа дълбоко и сега се чувстваше по-добре.

Това трябваше да е последното им съвещание. Съюзниците споделиха какво искат и очакват от Прекрасния нов свят на споделена власт, голяма част от което бяха неизпълними мечти.

Съвещанието, като всичко останало напоследък, беше организирано набързо и в него участваха по-скоро хора, които от дълго време бяха около него и можеха да се назоват негова стара гвардия. Той самият. Килгър. Синд. Рюкор. Дори Ото.

Стен би искал в разискванията да се включи и сър Еку, макар и от разстояние. Но не биваше да рискуват даже с нищожната възможност Императорът да узнае, че Стен и манабийците са в съюз.

Ескортиран от пет крайцера и единайсет разрушителя, „Виктори“ обикаляше в орбита около незаселен свят на по-малко от двайсет светлинни години от Сейличи.

Не че за срещата имаше какво толкова да се каже — всичко това го бяха обсъждали многократно. Стен се зачуди защо напоследък Алекс е по-мълчалив от обичайното.

Наля си чаша протеинов разтвор и отпи. Потръпна от неприятния вкус. Защо нещата, които би трябвало да са полезни, винаги са толкова отвратителни?

— Чудя се — поде той, — колко време ще мине, преди Императорът да ни изиграе?

— Зависи — рече Рюкор — от това как ще се справим с първата криза, след като Императорът слезе неохотно от трона си, за да позволи да поемеш част от властта му. Ако решението ни съвпада с това на Императора и не се отклонява съществено от представата, че той единствен държи юздите на властта… не повече от две И-години от днес нататък. Но ако имаме различия във вижданията и се действа съобразно нашия план… три цикъла. При всички случаи до пет И-години ще има опит за контрареволюция — или планирана от Вечния император, или организирана от негови верни поддръжници. Все пак мисля, че ако имаме късмет с количество колкото един малък океан, ще преживеем поне първия опит да се свали новото правителство.

— Но поне ще спечелим повече време, отколкото ако приемем битката — заяви суховато Стен. — Време, достатъчно, за да измислим как да надхитрим Императора, преди той да надхитри нас.

Килгър поклати глава.