Читаем Краят на мрака ((Нон-стоп)) полностью

Краят на мрака ((Нон-стоп))

На този етаж живееха малко хора. Това бяха предимно пазачи на барикадите със своите семейства. Веднага след инцидента те спешно се бяха евакуирали, притеснени от евентуални бъдещи неприятности. Сега по коридора между пазачите на люковете се лутаха много хора, допълнително затруднявайки придвижването тук. Скойт си пробиваше път през тълпата, нерядко използвайки лактите си и разбутвайки настрани хленчещите деца.

Когато отвориха вратата на камерата на Фармър, Къмплейн почувства на рамото си нечия ръка. Той се обърна и видя Уейън.

— А аз си мислех, че спиш! — въздъхна той, усмихвайки се радостно на момичето.

— Не забеляза ли, че вече е време за събуждане? — отвърна тя. — Освен това интуицията ми подсказа, че тук нещо става. Дойдох да проверя да не изпаднеш в някакво неприятно положение.

Къмплейн стисна ръката й.

— Вече бях в някои неприятни ситуации, но успях да се измъкна, докато ти спеше.

Грег вече беше в стаята и се беше покачил на някаква нестабилна конструкция от набързо натрупани в центъра неща. Вглеждаше се в решетката над главата си.

— Рой е прав! — съобщи той. — От онази страна има някаква преграда. Виждам нещо метално и изкривено. Дайте ми това топлинно оръжие и ще си проверим щастието.

— Не стой под решетката — предупреди го Къмплейн. — Предполагам, че не искаш да попаднеш под струя разтопен метал.

Грег се съгласи с кимване на главата и насочи оръжието, което му подаде Рой. Натисна спусъка и прозрачният поток топлина се впи в тавана, образувайки червено петно. Петното се разшири, таванът започна да се пробива и от мястото потече разтопен метал. В тъмната дупка се появи нов метал, който също започна да се разтопява. В стаята цареше невероятна суматоха. Кълба отровен дим се стелеха и излизаха чак на коридора. Независимо от шума, всички ясно чуха ненадеен рязък пукот. Светлината за момент стана по-ярка, а след това изчезна съвсем.

— Мисля, че това е достатъчно! — произнесе Грег с огромно нескривано удоволствие.

Той се спусна от възвишението си и заразглежда образувалата се над главата му дупка. Брадата му потрепваше от радост и нетърпение.

— Аз мисля, че трябва най-напред да съберем Съвета и тогава да пристъпваме към такива разрушителни действия — жално произнесе Раскин, оглеждайки пострадалата стая.

— Много години ние не правехме нищо друго, освен заседания на Съвета — отвърна му Скойт. — Сега вече дойде време за действия!

Той изскочи в коридора, давайки гневни и категорични разпореждания, и след малко се върна заедно с дузина въоръжени хора и стълба. Къмплейн, който смяташе, че има най-голям опит в подобни ситуации, отиде до единия от пазачите навън, взе кофа с вода и я изля върху парчетата все още нажежен метал на пода. В облака пара, който се вдигна при това, Скойт постави стълбата и се покачи по нея. Парализаторът му беше готов за действие. Останалите един след друг се заизкачваха след него. Уейън стоеше близо до Къмплейн. Не след дълго цялата група се оказа в помещението над тавана на камерата на Фармър.

Тук беше непоносимо задушно. Хората едва дишаха. Светлината на прожекторите бързо откри причината, поради която решетката на тавана беше затрупана, а инспекционният канал преграден. Подът на помещението отгоре се беше провалил от силата на някогашен взрив. Къмплейн предположи, че причината за взрива е забравянето на някакво устройство по време на епидемията от деветдневната зараза, което е избухнало и е разрушило стените на стаята и всички други близки предмети. Мястото, където стояха, беше засипано с натрошени стъкла и дървени късове, а стените бяха извити от ударите на частите на взривното устройство. Тук нямаше и следа от Гигантите.

— Да вървим нататък! — каза Скойт.

Той тръгна към едната от двете врати на разрушената стая, стъпвайки до глезени в боклуците.

— Няма какво да си губим повече времето тук.

Взривът беше извил малко вратата. Разтопиха я с топлинния излъчвател и продължиха нататък. Пред тях се изправи непрогледна тъмнина — зона за действие на прожекторите. Зловещата тишина свиреше в ушите им като летящ във въздуха нож.

— Никаква следа от живот — произнесе Скойт.

В гласа му се усещаше несигурност. Те стояха в страничния коридор и нервно насочваха светлината на прожекторите си в различни посоки. Бяха съвсем откъснати от останалите части на кораба, като живи погребани. Горещината беше толкова голяма, че едва можеха да я понесат. В края на късия коридор имаше двойна врата с някакъв надпис. Всички се струпаха пред нея, като се опитваха да разберат значението на написаното.