Краят на мрака ((Нон-стоп))

Когато плоскостите от стените изстиваха, ги завличаха настрани. Излъчвателят не разтопяваше изцяло материала, от който бяха направени стените. Това беше невероятно термоустойчив метал, същият, от който беше направена например шлюзовата камера, и не се поддаваше на пълно разтопяване от поялника.

Малко след началото на тези действия беше открито леговище на плъхове в едно обширно помещение с надпис „Пералня“. Надигайки котела, отрядът на Грег се натъкна на малък кошмарен лабиринт — жилищата на гризачите. Във вътрешността на котела те бяха направили учудващо здрави и устойчиви нива и етаж, използвайки като строителен материал кости, остатъци от храна, пух, всякакви боклуци. В селището на плъховете имаше и малки клетки, а в тях се намираха гладуващи пленени животни — мишки, хамстери, зайци, дори и птици.

Във вътрешността на котела живееха и много молци, които сега се носеха във въздуха като облак. Накрая, там бяха и самите плъхове в инкубаторите, казармите и работилниците си. Когато Скойт включи излъчвателя и миниатюрният град изчезна в огъня, плъховете с дива ярост се хвърлиха в атака.

Скойт отстъпи под прикритието на излъчвателя. Преди да успеят да дойдат хората с парализаторите обаче, двама от войниците на Грег паднаха с прегризани гърла. Труповете бяха изпратени по веригата назад и работата по унищожаването продължи.

Всички люкове от „Отсек 24“ до „Отсек 30“ и на трите етажа бяха отворени. Край всеки отвор стоеше пазач.

— Съвсем скоро корабът ще се окаже непригоден за живеене — възмущаваше се съветник Трегонин. — Това унищожаване е безсмислено, заради самото унищожение!

В момента той ръководеше събрание, на което присъстваха всички видни личности. Тук бяха съветниците Билой, Дюпон и Раскин, Пенгуъм и останалите членове на Комитета за Спасение, а също Грег и Хаул.

В работата на заседанието, разбира се, вземаха участие и Къмплейн, и Уейън. Вмъкна се дори и Марапер. Отсъстваха само Скойт и Зак Дейт.

Магистърът отговори на пратениците, които донесоха поканата за съвещанието, че е „твърде зает“. А Марапер, който по молба на Трегонин беше отишъл при Дейт, просто съобщи, че съветникът не е бил в стаята си.

При това известие Къмплейн и Уейън само мълчаливо се спогледаха. Тя вече знаеше за предателската роля, която беше изиграл съветникът при последните събития. Двамата почувстваха явно облекчение. Ако се наложеше, те биха могли да разобличат Дейт като предател, но съществуваха известни опасения, че в тази стая може би има доста предатели. Затова беше по-добре да не изострят вниманието им с разкритията си.

— Трябва да разрушим вътрешността на кораба колкото може по-бързо, преди Гигантите да са ни избили! — крещеше Хаул. — Мисля, че е достатъчно ясно от какво трябва да се страхуваме тук!

— Ти нищо не разбираш! Ако разглобим кораба, ще загинем и всички ние! — възрази му съветникът Дюпон.

— Но с това ще се избавим и от плъховете! — захили се Хаул.

От самото начало той и Грег се оказаха в опозиция с членовете на Съвета. Имаше още една причина за слабата ефективност на събранието — никой не можеше да реши дали е по-важно да обсъждат действията на Скойт, или откриването на странната планета. Накрая Трегонин се опита да сведе двата проблема до един.

— Нашата политика трябва да бъде следната: можем да одобрим операцията на Скойт само ако тя се увенчае с успех. А успех би било не само унищожаването на Гигантите. Преди всичко трябва да ги заставим да ни покажат по какъв начин може да се спусне корабът на повърхността на планетата.

Това предложение предизвика одобрителен шепот.

— Няма съмнение, че Гигантите трябва да знаят начина — съгласи се Билой. — В края на краищата, нали те са построили кораба.

— Тогава да приключваме с приказките и да тръгваме да помагаме на Скойт! — предложи Грег, ставайки от мястото си.

— Има още едно нещо, за което искам да ви напомня, преди да се разотидете — каза Трегонин. — Дотук дискусията ни касаеше изключително материалната страна на нещата. На мене обаче ми се струва, че мога да намеря обяснение и от морална гледна точка. Корабът за нас е свещен и ние можем да го унищожим само при условие, че пътешествието ни приключи. Съдейки по всичко, това условие ще бъде изпълнено благополучно. Няма съмнение, че планетата, която много от нас видяха, е Земята.

Набожният тон на съобщението му предизвика скептични забележки от страна на Грег и на някои представители от Комитета за Спасение. Останалите се отзоваха с въодушевление и аплодисменти, а Марапер закрещя, че Трегонин трябва да стане свещеник.

— Тази планета е Земята? О, не!

Гласът на Къмплейн прекрати общата глъчка.

— Неприятно ми е да ви разочаровам, но аз разполагам с точни сведения, които вие не знаете. Ние се намираме много далеч от Земята. На кораба са преминали живота си двадесет и три поколения, а Земята трябваше да достигне осмото!