Краят на мрака ((Нон-стоп))

— Какво, дявол да те вземе, правиш тук, стар, плешив идиот? — учудено произнесе Къмплейн.

Свещеникът както винаги побърза с обстоятелствения отговор, пренебрегвайки това доста неучтиво обръщение, което до неотдавна Рой не би си позволил.

Той поясни, че е тук само за това, да разбере с помощта на мъчения от Зак Дейт всичките тайни на кораба. И тъкмо започвал, понеже чак сега съветникът благоволил да излезе от състоянието на безсъзнание, в което се намирал от доста време.

— Но нали ти заяви на заседанието на Съвета, че го няма? — припомни му Уейън.

— Не исках да го подхванат другите, когато разберат, че е Чужд, преди аз да съм се заел с него — поясни Марапер.

— И откога знаеш, че е Чужд? — заинтересува се Къмплейн.

— От момента, когато дойдох тук и го намерих да лежи на пода с осмостенния пръстен на ръката — заяви Марапер, твърде доволен от себе си. — А сега, забивайки ножа под ноктите му, аз понаучих някои неща. Чуждите и Гигантите са родени на планетата, която вие видяхте. Но те не могат да се върнат там, докато не дойде да ги вземе кораб. Нашият кораб не може да се приземи.

— Разбира се, че не може. Командната му кабина е разбита — каза Уейън. — Марапер, ти само си губиш времето. При това, не мога да допусна да измъчваш съветника, когото познавам още от малка.

— Не забравяй, че той искаше да ни убие — напомни й Къмплейн.

Тя го погледна с някакво упорство в очите.

Женската интуиция й подсказваше, че тук тя разполага с по-силен аргумент от разсъдъка.

— Нямах друг изход, освен да се опитам да ви отстраня — глухо произнесе Зак Дейт. — Ако ме избавите от тази ужасна личност, аз ще ви помогна с всичко, което е по силите ми, но, разбира се, и в пределите на здравия разум.

Трудно бе да си представи човек по-сложна ситуация от тази, в която се оказа Къмплейн. Нищо чудно, че тя не му вдъхваше особен ентусиазъм. Да бъде въвлечен в спор между свещеника и момичето! Той беше склонен да позволи на Марапер да измъкне от Дейт всички сведения, каквито и методи да използва. Но не можеше да го допусне в присъствието на Уейън.

От друга страна не би могъл да обясни на свещеника откъде се появи в него тази повишена чувствителност. Започна спор, който беше прекъснат от някакъв шум. Това беше странен звук. Нито шумолене, нито почукване — звукът беше поразителен най-вече заради това, че не можеше да се определи. Той се приближаваше бързо и неочаквано се оказа точно над главите им.

Преминаваха плъховете! Те бягаха по вентилационната тръба, минаваща над стаите. А в момента бяха точно над решетката, закриваща отвора, през който неотдавна се беше промъкнал Къмплейн.

Хиляди дребни розови лапички се приближаваха и се отдалечаваха нататък, докато цялото нашествие на плъховете течеше над главите им. В стаята се изсипваха потоци прах, а после се появи и дим.

— Ето така е сега по целия кораб — обърна се към Дейт Къмплейн, когато шумът се отдалечи и заглъхна. — Огънят прогонва плъховете от дупките им. Ако има достатъчно време, хората ще унищожат всичко тук. Ще намерят и вашето тайно убежище, дори ако трябва да унищожат всички. Ако искаш да се измъкнеш жив от тази ситуация, Дейт, иди при апарата си и посъветвай Къртис да излезе с вдигнати ръце.

— Дори и да му кажа това, все едно — той не би ме послушал — каза Дейт.

Той потриваше ръцете си, кожата на които беше тънка и обтегната като хартия.

— Аз ще се погрижа за това — отговори Къмплейн. — А къде е това Малко Куче? Там долу на планетата ли?

Зак Дейт съкрушено кимна с глава.

Той непрекъснато покашляше и това издаваше нервното му напрежение.

— Стани и кажи на Къртис колкото може по-бързо да се свърже с Малкото Куче и да го посъветва да изпрати кораб за нас — заяви Къмплейн.

Той извади парализатора и спокойно го насочи към Дейт.

— Тук аз съм единственият, който има право да размахва парализатор — викна Марапер. — Дейт е мой пленник!

Той скочи и бързо се приближи към Къмплейн с насочено оръжие. С ловък удар Къмплейн изби парализатора от ръката му.

— Не можем да позволим в дискусията ни да вземе участие трета страна, Свети отче — заяви той. — Ако искаш да останеш тук, стой по-спокойно. В противен случай ще се наложи да напуснеш! Е, Дейт, какво реши?

Зак Дейт отчаяно се повдигна. По лицето му се четеше явно объркване.

— Нямам представа какво да правя. Вие изобщо не можете да разберете в каква ситуация се намираме — произнесе той. — Всъщност, аз искам да ви помогне, стига да мога. В действителност ти ми се струваш разумен човек, Къмплейн. Ако ние двамата…

— Аз не съм разумен! — закрещя Къмплейн. — Всякакъв друг, но не и разумен. Свържи се с Къртис! Хайде, стара лисицо, мърдай! Викай кораба тук!

— Инспектор Уейън, не бихте ли могли… — започна Дейт.

— Разбира се! Рой, моля те — опита се да се намери Лаур.

— Не! — извика Къмплейн.

Настана истински ад. Всеки държеше на своето мнение. Дори и жената.

— Тези негодници са отговорни за всички наши нещастия. Те трябва или да ни измъкнат от бедата, или…