Краят на мрака ((Нон-стоп))

— И още по-голяма купчина с лъжи — каза Къмплейн. — Хайде, марш надолу. Трябва да държим очите си отворени и да не забравяме за плъховете. За щастие те сега са прекалено заети със собствените си грижи, за да обръщат внимание на нас.

С големи усилия се добраха до инспекционния тунел, пълзейки на четири крака по релсите, по които се движеха количките за този етаж. Тези релси пронизваха кораба по цялата му дължина. Сега обаче нямаше количка. Те се движеха по линиите, провирайки се с усилия под ниските сводове, които отделяха отсеците един от друг. В третия отсек най-после намериха и количка. Следвайки указанията на Дейт, те се качиха в нея и легнаха по корем. Двигателят се включи и те потеглиха, бързо набирайки скорост.

Преградите между отсеците прелитаха съвсем близо над главите им. Марапер простенваше, опитвайки се да прибере обемистия си корем. След малко количката намали хода си. Те бяха достигнали до „Отсек 10“. Съветникът спря машината и всички слязоха. В това отдалечено място беше пълно със следи от плъхове, а целият под беше покрит с отпадъци и боклук. Марапер подозрително осветяваше ту едната, ту другата стена.

Тъй като количката спря в самия център на помещението, те успяха да се изправят. На това място инспекционният тунел увеличаваше ширината си между два пръстеновидни отсека. Цялото помещение бе запълнено с тръби, люкове, по-тънки и по-дебели кабели, изходи на шахти, водещи към коридора на кораба. Някъде в тъмнината над главите им изчезваше метална стълба.

— Люкът, разбира се, се намира на горния етаж — каза Зак Дейт.

Той се хвана за стъпалата и започна да се катери нагоре. Следвайки го, Къмплейн забеляза, че от двете страни има много повреди, такива, сякаш в стаите, край които се изкачваха, е имало взрив. В момента, в който той помисли за това, в инспекционните тунели се чу рязък шум.

— Вашите хора продължават да разрушават кораба — студено отбеляза Зак Дейт.

— Надявам се, че заедно с това ще избият и всички останали Гиганти — каза Марапер.

— Всички! — възкликна Дейт. — А колко такива „Гиганти“, както ти ги наричаш, има на кораба според теб?

Понеже свещеникът мълчеше, съветникът сам отговори на въпроса си.

— Тези нещастници са точно дванадесет. Тринадесет, ако към тях се причисли и Къртис.

Къмплейн се опита да погледне на ситуацията от страната на човека, когото никога не бе виждал — от страната на Къртис. Той си го представи: объркан ръководител, седящ в тъмнината някъде в разрушеното помещение, докато всички останали на кораба настойчиво търсят неговото скривалище. Да, не беше особено приятно. За по-дълги размишления нямаше време. Те стигнаха до горния етаж и отново запълзяха към най-близкия люк. Зак Дейт постави в ключалката осмостенния си пръстен. Люкът над главите им се разтвори. Когато излязоха навън, те бяха обкръжени от облак бели молци, които летяха известно време около тях, а след това изчезнаха към дъното на коридора. Къмплейн бързо грабна парализатора и стреля в тази посока. В светлината на прожектора си Марапер със задоволство установи, че повечето от насекомите са изпадали на пода.

— Надявам се, че нито един от тях не е оцелял — каза Къмплейн. — Обзалагам се, че тези твари са разузнавачи на плъховете.

Разрушенията в района, където се намираха, бяха по-големи, отколкото на другите места. Нито една стена не беше останала здрава. Дебел слой от натрошени стъкла и счупени части от различни предмети покриваше пода с изключение на една тясна пътечка. Там боклукът беше разчистен. Точно по тази пътечка тръгнаха внимателно тримата с изострен слух.

— Какво е имало тук? — заинтересувано попита Къмплейн. — Преди развалините?

Зак Дейт продължаваше мълчаливо да върви, все още мрачен и замислен.

— Какво е имало тук, Дейт? — повтори Къмплейн.

— О, по-голямата част от този етаж е заемал Медицинският изследователски център — отговори Дейт, откъсвайки се от мислите си. — Струва ми се, че някакъв забравен компютър е предизвикал тук експлозия. По нормалния начин не може да се стигне дотук, нито по коридорите, нито с асансьор… Тази територия е напълно откъсната.

Къмплейн почувства силна възбуда. Медицинският център! Именно тук преди двадесет и три поколения е работила Джун Пейн, която е открила пейнина. Той се опита да си представи как тя седи, наведена над масата, но успя да види само Лаур. Накрая те стигнаха до шлюзовата камера и помощния люк. Той изглеждаше като умален товарен люк със същите кръгли ръчки на вратите и предупредителни надписи.

Зак Дейт се приближи до едната врата.

— Чакай! — бързо извика Марапер. — Аз добре се ориентирам в интригите, Рой, и мога да се закълна, че този негодник има някаква тайна изненада наум. Той иска да ни премахне.

— Ако някой ни причаква тук, Дейт — предупреди Къмплейн, — и ти и той ще се отправите на Дългото Пътешествие по най-бързия начин, внимавай!

Съветникът се обърна. Цялата му фигура издаваше страшна умора и напрежение. При други обстоятелства и при други хора това би предизвикало съчувствие.

— Там няма никой — изрече Дейт, като се изкашля. — Няма за какво да се безпокоите.