Краят на мрака ((Нон-стоп))

Три минути след като включи оръжието, Грег проби канализационната тръба и повреди водопровода. Нахлу поток от вода под налягане, който събори един от мъжете, заля го и накрая го удави. След това силната струя се спусна по тунела, завличайки всичко по пътя си. Вода се лееше между металните кутии на отсеците.

— Изключи го, нещастен глупак! — зарева един от Носарите, усещайки надвисналата опасност.

В отговор на това Грег насочи топлинния излъчвател към него.

С това движение той прекъсна един електрически кабел. Разпръсквайки искри и извивайки се като жив, повреденият проводник се докосна до релсите, по които се движеха инспекционните колички. Двама от групата загинаха, без да успеят дори да извикат. В същия момент силата на привличането престана да действа.

В целия отсек настъпи състояние на безтегловност, а нищо друго не предизвикваше паника така бързо, както усещането за свободно падане. Суматохата, възникнала в затвореното пространство, само влоши положението. Самият Грег, макар и по-рано да се бе срещал с безтегловността, изпадна в паника и изпусна оръжието. То плавно се завъртя и се насочи към него.

Чувствайки как брадата му се запалва, той се разкрещя и отблъсна с длан цевта.

По време на тези събития Къмплейн и Уейън се суетяха около магистър Скойт, когото току-що бяха пренесли в стаята му на носилка. Все още не забравил миризмата на газа, Къмплейн почувства съжаление към изгубилия съзнание магистър. Сега той усещаше тази миризма от косата на Скойт. Къмплейн обаче усети и мирис на изгорено. Погледна нагоре и видя тънка струйка дим, проникнала през решетката в стаята.

— Това е от огъня, който нашите глупаци са запалили през два отсека оттук! Вентилационните тръби ще разнесат дима по целия кораб — извика той на Уейън.

— Да можехме да затворим вратата между отсеците — каза тя. — Може би трябва да измъкнем Роджер от тук?

След тези думи Скойт се размърда и простена. Те бяха прекалено заети с него като напръскваха с вода лицето му и масажираха ръцете му, за да чуят в общата суматоха виковете, носещи се по коридора.

Неочаквано вратата с трясък се отвори и влезе съветник Трегонин.

— Бунт! — извика той. — Точно от това се страхувах. Господи, какво ще стане с нас?! От самото начало ви казвах, че не трябва да допускаме тук тази банда от Джунглите! Не можете ли да свестите Скойт? Той би казал какво да предприемем! Уви, аз не съм способен на такива решителни действия…

Къмплейн хвърли към съветника презрителен поглед. Нисичкият библиотекар едва ли не танцуваше на пръсти от уплаха.

— А какво точно е станало? — заинтересува се Рой.

След този малко лекомислен въпрос Трегонин успя да се овладее с видими усилия.

— Корабът методично се унищожава — произнесе той поуспокоен. — Този ненормален Хаул, този кретен с дребна глава се е добрал до топлинния излъчвател. Брат ти е ранен и сега голяма част от неговите бандити и много от нашите хора унищожават всичко, което може да се унищожи. Аз им заповядах да прекратят това безумие и да предадат оръжието, а те само ми се присмяха.

— Скойт те биха послушали — мрачно отбеляза Къмплейн.

Като се позамисли малко, той започна да разтърсва магистъра.

— Рой, аз се страхувам — прошепна Уейън. — Струва ми се, че ще се случи нещо страшно.

Като се обърна към нея, Къмплейн видя, че тя цялата трепери.

Застана до момичето и успокоително я погали по рамото.

— Съветнико, погрижете се за магистър Скойт — помоли той Трегонин. — Надявам се, че ще дойде в съзнание до такава степен, че да разреши проблемите ни. Ние двамата скоро ще се върнем.

Той издърпа обърканата Лаур в коридора.

По пода течеше тънка струйка вода.

— А сега какво? — попита тя.

— Аз съм идиот, че не помислих по-рано за това — отвърна Къмплейн. — Не трябва да се стига до всеобщо унищожаване само за да се доберем до Гигантите. Трябва да има и друг начин. Зак Дейт има в стаята си апарат, чрез който той говореше с началника на Гигантите Къртис.

— Нима не си спомняш, Рой, какво каза Марапер? Зак Дейт като че ли е изчезнал.

— Може би ще намерим начин да задействаме уреда и без него — отговори той. — Или ще открием нещо друго, което да ни помогне. А сега тук от нас полза няма.

Докато произнасяше с известна насмешка тези уверения, край тях с всичка сила претичаха шестима Носари. Всички наоколо бягаха, разплисквайки водата по коридора и разнасяйки мирис на изгоряло. Къмплейн стисна меката ръка на Уейън и я поведе настрани към „Отсек 17“, а оттам надолу към следващите нива. Капаците на люковете се търкаляха навсякъде като осквернени надгробни плочи. Часовоят, който трябваше да ги пази, беше изчезнал, може би за да търси на друго място по-силни впечатления.

Спирайки пред стаята, в която остави обезвредения съветник, Къмплейн включи прожектора и отвори вратата. Насред стаята на метален стол седеше Зак Дейт. Срещу него, изтегнат в креслото с парализатор в ръка, се намираше Марапер.

— Пространства за вашите „аз“, деца мои — великодушно произнесе свещеникът. — Влез, Рой. Вие също, инспектор Уейън.

IV