Краят на мрака ((Нон-стоп))

Престоят тук е изключително полезен. Наистина, това е уморително, но, общо взето, не е твърде опасно, освен ако не попаднеш в ръцете на такъв човек като магистър Скойт. Зак Дейт много обичаше „бързаците“, обичаше вас. Той остана на кораба много по-дълго време, отколкото трябваше, за да се бори за подобряване на условията на вашия живот. Той искаше да помогне за това, начинът на мислене на Носарите да се приближи до нормалния. В това Зак Дейт имаше огромни постижения. Впрочем вие сами можете да се убедите, като сравните условията за живот на Носарите с тези, характерни за племената, живеещи в Джунглите. Дейт беше изключителен човек. Може би, когато завърша своята работа, ще напиша неговата биография…

Къмплейн се почувства неловко. Изведнъж си припомни сцената, в която те с Марапер хладнокръвно убиха стария съветник.

— А Гигантите какви са? Просто високи хора ли? — попита той, стараейки се да смени темата.

— Не високи, а нормални — отговори Фармър. — Това означава високи шест фута и повече. За тяхната работа не беше необходимо да се подбират ниски хора. За разлика от Чуждите, те не трябваше да се появяват пред вас. Това беше технически персонал, който се беше появил тук от времето на въвеждане на кораба на околоземна орбита. Тези хора тайно промениха кораба така, че той да стане по-удобен за вас, за вашите условия на живот. Те преградиха командното отделение, за да го предпазят от това, някой от вас да проникне там и да реши да се позабавлява, макар ние винаги да сме се старали да ви внушаваме, че вие се намирате на движещ се в пространството кораб. В задълженията на техническия персонал влизаше и унищожаването на всичко, намерено от вас, което би могло да доведе до нещастни случаи. Основната им работа обаче беше поддръжката. Те поправяха водопроводите, вентилацията и всичко останало. Нали си спомняш, Рой, как срещна Джек Рендъл и Джон Ендрюс, когато те отстраняваха течовете в плувния басейн. Разбира се, в рамките на възможното те унищожаваха и плъховете, но това не е никак просто, тъй като тези гризачи са твърде хитри същества. Много видове са се изменили коренно от времето на отлитането към Процион. Сега, когато повечето от плъховете се намират между преградените отсеци, ще ги унищожим с един замах. Пръстените, които носим, представляват аналози на ключовете, използвани от техническия персонал още когато корабът се е движел. Тези ключове и инспекционните тунели, през които можеше спокойно да се влиза и излиза, ни позволяваха да живеем заедно с вас. Ние имахме на кораба тайно скривалище, където от време на време можехме да отидем, за да си починем, да хапнем нещо и да се изкъпем. Там най-вероятно сега умира Къртис, ако не го е спасило затварянето на връзките между отсеците. Къртис за съжаление не е от тези хора, които носят сериозна полза с ръководството си. Той е твърде нервен и непоследователен за това. Под негово ръководство дисциплината отслабна, допуснаха се малки грешки. Нещастникът, когото рани Грег и му отне поялника, работеше в Джунглите сам, а не в двойка, както предписват инструкциите. Това беше една от грешките на Къртис. Независимо от това аз се надявам, че той все някак ще се измъкне от тази ситуация.

— Това означава, че всички вие просто сте ни пазили! Не сте искали да ни плашите, така ли? — лукаво попита Грег.

— Не, разбира се. Нашите инструкции изключително строго забраняват да се убиват „бързаци“. Никой от нас нямаше в себе си постоянно оръжие. Легендата, че Чуждите се появяват от само себе си от остатъците на загниващите водорасли, е само едно детско суеверие на жителите на кораба. Ние не искахме да ви притесняваме. Нашата единствена цел беше да ви помагаме.

Грег се разсмя.

— Разбрах всичко — каза той. — Вие сте били само грижливи бавачки за нас, палавите деца, така ли? А не сте ли помисляли за това, че докато вие така сте се грижели за нас и сте провеждали всичките си изследвания, ние сме вървели през ада? Погледни ме! Погледни нещастния ми приятел и онези скитници, които ми се подчиняваха! Не забравяй и за тези, които по рождение бяха така деформирани, че ги убивахме от жалост, когато ги срещнехме в Джунглите. Нека направим сметката: двадесет и три минус седем. Позволили сте на шестнадесет поколения да живеят и умират тук, толкова близо до Земята, допуснали сте да ни се струпат всички мъки, за които може да се помисли. И за всичко това смятате, че сте заслужили награда?!

— Не си ме разбрал правилно! — извика Фармър. — Кажи му, Къмплейн! Нали ви обясних, че целият ви живот е ускорен! Продължителността на живота на едно ваше поколение е толкова малка, че са се сменили двадесет, преди Голямото Куче да бъде открито и въведено на околоземна орбита. Кълна ви се, че този ваш основен проблем непрекъснато се изследва в лабораториите на Малкото Куче. Всеки момент може да бъде създадено средство, което след вкарването в кръвта вида разруши пептидната връзка на чуждата белтъчина във вашите клетки. И тогава вие ще бъдете свободни. Дори сега…

Той внезапно млъкна, загледан напрегнато и с учудване в една точка.