Кралят на петрола

— Това може да стане и без двубой между теб и мен — отговори Олд Шетърхенд. — Обградени сте от всички страни. Започне ли битката, свършено е с вас. Как можеш тогава да искаш някой от нас двамата да се бие с теб и да поставяш съдбата на две племена в зависимост от изхода на този двубой! Няма нужда да воюваме за онова, което вече ми принадлежи. Победата и бездруго е наша. Защо ми трябва тепърва да се бия за нея?

— Значи не желаеш да премериш сили с мен?

— Не, защото сигурно ще те убия, а не ми се иска.

— Но въпреки това ще умра, защото ти самият каза, че първият ти куршум е определен за мен.

— Да, но ако се стигне до сражение, а аз съм на мнение, че е далеч по-добре да го избегнем.

— Че как ще го избегнем? Да не би, като се предадем без каквито и да било условия?

— Не, защото храбрите мъже не се предават по такъв начин, а нихорасите са много смели воини. Нима толкова малко познаваш Винету и Олд Шетърхенд, че очакваш от наша страна подобно искане, чието изпълнение неизбежно завинаги би покрило с позор и вас, и вашите деца и внуци?

При тези думи Мокаши въздъхна с облекчение и попита:

— Но каква друга възможност има да избегнем битката, без нашите жени и деца да ни сочат с пръст и да ни се присмиват?

— Точно това ще обсъдим. Нека Мокаши и Нитзас-ини дойдат тук при мен и Винету. Мокаши може да вземе оръжията си, защото той все още не се е предал и трябва да гледаме на него като на свободен мъж. Но докато трае съвещанието ни, нашите и вашите воини ще останат на същите позиции, където са в момента.

— Не е ли възможно съвещанието да се състои тук при мен?

— Сигурно може, но сам ще признаеш, че ние сме в по-изгодно положение и смятаме за по-правилно ти да дойдеш при нас.

— Като свободен човек и воин?

— Да.

Мокаши отново взе пушката си от земята и се запъти към Олд Шетърхенд. Щом стигна при него, той седна, запазвайки изпълненото си с достойнство поведение на вожд. Белият ловец се настани до него и Винету стори същото. Приближи се и Нитзас-ини. Той трябваше да премине между нихорасите. Те му направиха път. Мнозина му мятаха мрачни погледи, обаче никой не дръзна да го докосне с враждебни намерения, нито да му каже макар и една неприязнена дума. След като и той седна при другите, направиха знак и на Волф да се присъедини кам тях, защото сред навахите и той минаваше за вожд.

Съвещанието можеше вече да започне, понеже се бяха събрали всички, които имаха някакво по-голямо влияние. Но за да спазят индианските обичаи, те седяха тъй около четвърт час, без никой да пророни нито дума. Всеки се занимаваше със собствените си мисли. Олд Шетърхенд и Винету изпитателно оглеждаха останалите трима, сякаш искаха да разгадаят и най-скритите им помисли. Накрая размениха по един кратък поглед. Разбраха се без думи. Тогава пръв проговори Винету, но само за да подхвърли пестеливия въпрос:

— Тук са седнали петима воини да се съвещават. Кой от тях ще говори?

За някоя и друга минута отново се възцари дълбоко мълчание. После Нитзас-ини отвърна следното:

— Нашият брат Олд Шетърхенд не искаше да се пролива кръв. Затова нека той говори!

— Хау! — обадиха се другите в знак на съгласие. Олд Шетърхенд поизчака, за да придаде на думите си по-голяма тежест, и след това поде:

— Моите братя знаят, че съм приятел на червенокожите мъже. Цялата земя от единия океан до другия е принадлежала на индианците. Но после дошли белите, отнели им всичко и в замяна им дали своите болести. Индианците се превърнали в бедни и болни хора и много скоро ще умрат. Белите са техни врагове и са ги победили не на последно място с помощта на раздорите, които са сели сред червенокожите народи и като са насъсквали едно племе срещу друго. Червенокожите мъже не са били разумни и са допуснали това да се случи, а дори и до ден-днешен не са поумнели. Продължават взаимно да се изтребват, макар че все още могат да постигнат нещо голямо, стига само да забравят омразата помежду си и да станат един за друг онова, за което са родени, и такива, каквито трябва да бъдат — братя. Прав ли съм?

— Хау! — разнесе се наоколо.

— Да, прав съм, защото и тези две племена, изправили се тук едно срещу друго като врагове, също доказват, че е така, както твърдя. Нека моят брат Нитзас-ини ми каже към кой голям индиански народ се числи племето на навахите!

— Към народа на апачите — отговори вождът на навахите.

— А нека сега и Мокаши ми каже към кой народ се числят нихорасите?

— Също към апачите — отвърна вождът на нихорасите.

— Тогава моите братя ще разберат, че казвам самата истина. Нихорасите и навахите не са просто само част от червенокожите мъже, а те са деца дори на един и същ народ. Те би трябвало да се обичат, да си помагат и рамо до рамо да се борят срещу своите общи врагове бледоликите. Вместо това те враждуват помежду си и така съдействат на неприятелите си. Нека моят брат Нитзас-ини ми каже защо е тръгнал на поход срещу нихорасите!

— Защото са изровили срещу нас бойната секира!

— Добре. Тогава нека и Мокаши ми каже, защо е повел воините си срещу навахите!

— Защото са изровили бойната секира срещу нас.