Кралят на петрола

— Не разбирате ли какво искам да ви кажа? Щеше ми се да чуя причините, накарали ви да предприемете тази стъпка, а вие не можете да назовете нито една, само споменахте факта, че сте изровили бойната секира едни срещу други. Не постъпвате ли също като малките деца, които се сбиват помежду си, без да са имали някакъв съществен повод? Нима искате да ви вземат за деца? Нима искате хората снизходително да ви се усмихват като на деца, на вас, които иначе ще уважават и от които ще се страхуват, ако сте свързани в здрав и верен съюз! Тръгнали сте да воювате едни срещу други, да се изтребвате и добре, че вашите най-добри приятели Винету и аз се намесихме, за да ви кажем онова, което всъщност сами трябваше да знаете.

Той направи кратка пауза, за да подсили въздействието на думите си, а после продължи:

— Моят червенокож брат Нитзас-ини е не само прочут и храбър воин, но също е и разсъдлив, и умен повелител на своето племе. Той е разбрал, че индианецът е осъден да умре, ако с нищо не се промени. Затова е предначертал мъдри решения и ги е изпълнил. Взел е една бяла жена, която обича и на която дължи много неща. Без нея той никога не би ги опознал или притежавал. Той е изпратил сина си отвъд океана, за да се научи как пустинята се превръща в плодородна земя. Той знае, че войната носи само гибел и беди и че човешкото щастие може да се изгради единствено в мир. Нима Нитзас-ини неочаквано се е променил? Нима днес желае да пролее кръвта на своите червенокожи събратя?

— Уф, уф! Нямам такова желание! — възкликна навахът.

— Така си и знаех. Ако беше иначе, не бих искал повече да бъда твой приятел и брат. А как стоят нещата с Мокаши, вожда на нихорасите? Той е тръгнал на боен поход, без да има каквато и да било причина, и не е успял да постигне абсолютно никакво превъзходство над своите неприятели. Нещо повече, ако не иска устата му да изрече някоя лъжа, ще трябва да признае, че в този момент е изпаднал в извънредно опасно положение. Ще се съгласи ли с мен?

— Хау! — кимна Мокаши, който започна да проумява какви изключително миролюбиви намерения имаше Олд Шетърхенд.

— А нима един умен мъж, изпаднал в толкова голяма опасност, ще се инати да иска смъртта на противниците си, в чиито ръце е собственият му живот?

— Не.

— Чудесно, значи всички сме на едно мнение. Нито Нитзас-ини, нито Мокаши желаят да продължат враждебните действия. Следователно остава да се реши само въпросът чия кръв е била пролята досега и какво трябва да е отмъщението за това. Мокаши изгуби ли някой от воините си?

— Не.

Тогава той има ли да си отмъщава за нещо на навахите?

— Не.

— В такъв случай ще задам същия въпрос и на моя брат Нитзас-ини.

— Касти-тине и придружителят му са убити — обади се строго вождът.

— От нихорасите ли?

— Не, а от бледоликия, който се нарича Краля на петрола.

— Е, тогава нима трябва да отмъщаваш за смъртта на двамата си воини на нихорасите?

— Не.

— Значи и тук сте в равни позиции. Превъзходството на навахите се изразява в това, че напълно са обградили нихорасите и ако се стигне до схватка, ще пролеят кръвта им. Но Нитзас-ини заяви, че не иска кръвопролитие. От друга страна, нихорасите имат известно преимущество, понеже Мокаши е пленил осем воини на навахите. Нима едното не може да компенсира другото? Нихорасите ще освободят пленниците, а навахите ще пуснат нихорасите от клопката, където са попаднали. После бойната секира ще бъде заровена. Надявам се, че моите братя ще се съгласят с предложението ми. Затова сега ще направя нещо, което всички ще видят.

Той свали от пояса си торбичката с тютюн и от шнурчето на врата си лулата на мира, натъпка я с тютюн и я сложи на земята пред себе си. После ловецът попита Мокаши:

— Съгласен ли е вождът на нихорасите с предложението ми?

— Да — отвърна му индианецът, който тайно силно се зарадва, че тъй лесно и евтино щеше да се отърве от почти сигурна гибел.

— А какво ще каже вождът на навахите?

Нитзас-ини не побърза да се съгласи, а най-напред каза:

— Моят брат Олд Шетърхенд се застъпи повече за нихорасите, отколкото за навахите.

— Защо мислиш така?

— Защото те са в ръцете ни, а че имат осем пленници, не е никакво предимство, понеже тези пленници още от този момент все едно че са свободни. Необходимо е само да изпратя неколцина от воините си да отидат горе в лагера на нихорасите, за да ги развържат. И тъй, кажи ми, справедлив ли си към нас?

— Да, а за да се убедиш и ти в това, ще те попитам следното: на кого дължиш изгодното положение, в което се намираш?

— На теб и на Винету — искрено отговори Нитзас-ини, придържайки се към истината. Той беше честен човек.

— Да, на нас го дължиш. Не ти го казвам, за да се хваля, а за да те накарам да бъдеш справедлив към нихорасите. Какво ще каже моят брат Винету за моето мирно предложение?

— Все едно че самият аз произнесох твоите думи — отговори апачът.

— А Маитсо, Вълка?

— Напълно споделям мнението на Винету — изрази съгласието си белият.

— Тогава остава само Нитзас-ини да каже думата си.