Кралят на петрола

Дребосъкът се беше върнал в кръчмата и отново бе заел мястото си при Дик и Уил. Все пак, за да консумират нещо, те си поръчаха по още едно уиски,1 но го разредиха с вода. Тази проява на трезвеност разсмя Търсачите, обаче те оставиха тримата на спокойствие.

Щом се смрачи, ирландецът запали един фенер и го окачи отвън, колкото едва-едва да осветява мястото пред кръчмата. В къщата щяха да влязат едва по-късно за вечеря. След известно време Бътлър стана от масата, направи знак на трима от спътниците си и заедно с тях пое нанякъде.

— Намислили са нещо — тихо се обади Уил Паркър. — Къде ли отиват?

— Не можеш ли да се сетиш? — попита го Сам.

— Не. Да не съм всезнаещ.

— И аз не съм, но стига само човек да не е такъв грийнхорн като Уил Паркър и сигурно ще се досети какво са намислили.

— Е, какво е то, стари премъдри Куне?

— Отиват за месо.

— Откъде ще го вземат?

— От преселниците.

— Ах, да! Те сигурно имат пушено месо и сега ще им го откраднат.

— Изобщо не мислят за него! На Търсачите им се яде прясно месо, а там при колите има шестнайсет вола. Разбра ли вече накъде духа вятърът, мой сладки Уил?

— Аха, воловете, вярно, вярно! — кимна Паркър. — От тези джентълмени наистина може да се очаква да откраднат някой вол, което е значително по-лесно, отколкото да се покатериш на охранявана кола и да отмъкнеш някой твърд пушен бут. Лягаш на земята, промъкваш се до животното, после бавно и предпазливо го подкарваш, докато го отведеш на сигурно място.

— Така е, да, тъй се прави, хи-хи-хи-хи! Изглежда, по-рано си бил изпечен крадец на добитък, ако не се лъжа.

— Мълчи, стари Куне! Ще ми е жал за тези хора, ако загубят някое от впрегатните си животни. Едва сега ли ти хрумна това предположение?

— Не, а веднага, щом Бътлър заговори за месо.

— И ти беше при преселниците, без да ги предупредиш?

— Кой ти каза, че не съм го сторил? Но ме нарекоха палячо, от чиито съвети никой не се нуждаел. Сам Хокинс палячо! Хи-хи-хи-хи! Достави ми страшно удоволствие. Е, вярно, не съм облечен съвсем като за прием, но пък и онзи кантор емеритус прилича на клоун къде-къде повече от мен, ако не се лъжа.

— Ти се смееш, но забрави ли, че сме поканени на вечеря?

— Естествено не съм забравил! Гладен съм като прериен вълк, на който слънцето цели две седмици е осветявало празния стомах.

— Значи искаш да се отзовеш на поканата и да ядеш крадено месо?

— Йес, и още как!

— Сам, трудно ми е да го повярвам, тъй като си душа човек и си честен до мозъка на костите. Но прави каквото искаш, аз обаче няма да участвам. Уил Паркър не яде крадено!

— И Сам Хокинс не го яде, освен ако не е убеден, че после ще бъде платено.

— Аха, ти мислиш …?

— Да — кимна дребосъкът, — нарекоха ме палячо и нищо не можах да направя, за да последват съвета ми, тъй че и нищо няма да се опитвам да предотвратя. Но наказание трябва да има, още повече когато то послужи за поука и превъзпитание, както ми се струва, че ще стане. Ще ям с най-голям апетит, но после ще се погрижа потърпевшите да бъдат напълно обезщетени.

— Щом е така, тогава и аз ще участвам във вечерята. Но ще трябва много да внимаваме. Ще се учудя, ако Търсачите ни оставят да си тръгнем оттук неоскубани.

— Ще се простят със собствената си перушина. Само внимателно гледай какво ще стане!

Бътлър и тримата му спътници се бавиха може би около три четвърти часа, но най-сетне се върнаха. Домъкнаха едно цяло говеждо филе, което внесоха в къщата, за да бъде изпечено. Докато печеното стане, изпразниха още няколко бутилки уиски. Щом най-сетне негърката съобщи, че вечерята е приготвена, Бътлър се приближи до масата на Детелиновия лист, за да покани тримата да влязат в кръчмата заедно с тях.

— Няма ли да е по-добре, ако ни изнесат тук онова, с което искате да ни нагостите? — попита Сам.

— Не може — гласеше отговорът. — Който иска да бъде наш гост, трябва да седне при нас. Впрочем може би знаете, че виното е най-сладко, когато се пие в компания.

— Вино ли? Че откъде ще го вземете? — престорено се учуди Сам.

— Да, откъде! Слиса се, нали? Казвам ти, че сте поканени от истински джентълмени. Видяхме, че не обичате уиски, и заради вас и във ваша чест придумахме кръчмаря да ни продаде единственото буренце с вино, което му се намира тук. Това е такова вино, каквото навярно още не сте пили. И тъй, елате, мешърс!

Той се отправи към вратата, зад която неговите хора бяха вече изчезнали. Така Сам получи възможност да пошепне на другарите си:

— Искат да ни напият и после да ни ограбят. Мислят си, че имаме детски стомахчета, защото отказахме да пием отровата на ирландеца. Хи-хи-хи-хи, ама ще се видят измамени, ако не се лъжа! Сам Хокинс пие като смок, а виждал ли е някой някога пиян смок? И тъй, слушайте, момчета, правете точно каквото и аз правя. Ще се престорим, че никак не можем да носим пиене, но въпреки това всички те първи ще паднат под масата.

— Ако още преди това не ни изколят! — забеляза Уил.