Кралят на петрола

— Дори да е било така, никой съдия няма да се вслуша в думите на един мъртво пиян човек. Краката на доказателствата ти страшно се клатят, сър. Нека съдията дойде, спокойно ще го погледнем в очите. Та какво сме ви сторили? Косъм не е паднал от главите ви!

— Защото бяхме достатъчно умни да ви изпреварим. Но и на самите нас ни е ясно, че няма смисъл да правим оплакване пред съда. Вярно, можем да се закълнем в онова, което чухме, ала толкова много време ще изгубим да се разправяме с вас и съдията, че предпочитаме да се откажем.

— Това е най-мъдрата мисъл, която може да ви хрумне за ваше добро. Но сега се надявам да ни развържете!

— По-полека, по-полека, сър! Преди това имаме още малко да си поговорим.

— Тогава побързай! Какво искате още?

— Да заплатите вола, който сте заклали.

— Какво ви засяга този вол!

— Засяга ни, и то много, защото се присъединихме към немските преселници. И те искат да отидат горе в планините, за да ловят бобри и мечки с капани също като нас. И тъй станахме техни спътници и сме задължени да се погрижим да си получат обезщетението.

— Това хич не ви засяга! — изкрещя Бътлър. — Нищо няма да дадем.!

— Няма значение, защото каквото не дадете, ще си го вземем сами.

— Значи искате да ни ограбите?

— Не, а само да се погрижим за доброто ви име на честни хора, които си плащат всичко. Мастър Бътлър, колко ли може да струва онзи вол?

— Все ни е едно. Вече нямаме никакви пари. Та нали с облозите ни обра и последния долар.

— Но не се ядосвахте кой знае колко, защото пак щяхте да си ги върнете, като ни ограбите. Да кажем сто и петдесет долара, а?

— Ако щеш и сто хиляди. Нищо не можем да платим.

— Вярно, с пари не можете, но не е и необходимо. Джобовете ви надали са съвсем празни.

— Zounds! ((англ.) — Ей богу, бога ми! Б. пр.) Да не би да се каните да ни изпразните джобовете?

— А защо не?

— Сър, това ще е грабеж!

— Няма значение. Ще се радваме веднъж и ние ей тъй любителски да опитаме занаята ви.

— Ние не сме разбойници и ако посегнете на нашите вещи, ще се оплачем пред съдията!

— Много ще ни бъде приятно! Ще ни се да чуем какво ли ще каже съдията, щом ви види. И тъй, Дик и Уил, хайде, започвайте! Я да претърсим джобовете им!

С най-голямо удоволствие двамата се заловиха на работа. Доколкото им беше възможно, Търсачите се съпротивляваха, но безуспешно. Всичките им джобове бяха изпразнени. Намериха се много предмети и особено няколко скъпоценни часовника, за които спокойно можеше да се твърди, че са откраднати или ограбени. Сам взе часовниците, показа ги на Шмит и го попита:

— Обесниците нямат никакви пари. Ще приемете ли тези часовници като обезщетение?

— Щом нямат монети, да — отговори предводителят на преселниците, — само се питам дали така няма да съм в загуба. Би трябвало да ги продам, а никой търговец няма да ми плати истинската им стойност.

— Не се тревожете. Няма да загубите и цент. Сигурно тези часовници имат четирикратната стойност на вашия вол. Можете да ми вярвате.

— Но съвестта ми, господине!

— Какво искате да кажете?

— Ще ми разреши ли тя да приема тези предмети?

— Защо не?

— Ами ако са крадени?

— Вероятно са такива.

— Тогава те са собственост на обраните хора, а не мои.

— Това е вярно, но тези хора никога няма да си получат обратно часовниците. Най-вероятно са мъртви, но и да не са, без каквито и да било скрупули можете да ги вземете. Тук властват съвсем различни порядки от онези в родината.

— Но в случай, че законните собственици не са вече живи или не е възможно да бъдат издирени, човек е длъжен да предаде подобни предмети на властите!

— Какво имате предвид тук под „власти“? Никой от местните чиновници не би си направил труда да издирва собствениците, а просто ще задържи часовниците за себе си и тайничко ще ви се изсмее. И тъй спокойно ги приберете, а ако все още мислите, че така извършвате някаква несправедливост, ще поема отговорността върху себе си.

— Щом е така, от моя страна ще е направо глупаво да се опъвам повече.

Той напъха часовниците в джоба си. Щом Бътлър видя това, извика:

— Какво значи това? Струва ми се, този човек иска да ни задигне собствеността. Това ще…

— Мълчи, подлец! — сряза го Сам. — Той ги взема като обезщетение за заклания вол и вие можете да бъдете доволни, ако това остане единственото ви наказание за всичко, което направихте и се канехте още да извършите. Този път си намерихте майстора в лицето на трима шивачи, които знаят как се шият дрехи по мярка за негодници като вас. И ако някой път отново срещнете подобни търговци на дрехи, добре премислете, преди да се решите да се обзаложите с тях! Впрочем, що се отнася до тези часовници, ние съвсем не мислим да се измъкваме от отговорност. Оттук тръгваме за Тусон и утре вечер ще се разположим на лагер при кръстопътя отвъд града. Можете да ни последвате и да ни посетите с полиция, на която с удоволствие ще дадем обяснения.

— Да, да, ще го направим, съвсем сигурно ще го направим! Ще посетим бивака ви и ще си вземем всичко, каквото ни откраднахте. А сега ни свалете ремъците! Можем да поискаме това, след като най-сетне навярно няма какво повече да си кажем.