Читаем Кралят на тръните полностью

Кралят на тръните

В "Принцът на тръните", първа книга от поредицата "Разделената империя", Марк Лорънс дава живот на една затрогващо мрачна история — историята на момче, което търси сила и мъст. Сега, в "Кралят на тръните", момчето е почти мъж и пътуването към зрелостта го отвежда в дълбокия мрак на собствената му същност…Момчето, което иска да бъде крал, вече е седнало на трона.Едва деветгодишен, принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си, задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена. Сега е на осемнайсет… и трябва с меч да удържи онова, което е взел с жестокост и коварство.Крал Йорг е човек преследван — от призрака на малко момче, от тайнствена медна кутийка, от страстта си по една жена, която язди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата, които е извършил сам, и за другите, които е понесъл като дете, той е изпълнен с гняв.И сякаш този гняв не стига, сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре, двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка, която не може да спечели честно. Ала в тъмно подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени. Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само, че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка — да ги използва по ужасен начин…

Марк Лорънс

Фэнтези18+

Марк Лорънс
Кралят на тръните

Посветена на моя син Родри.

Втора книга от Разделената империя

Марк Лорънс е учен, който работи върху изкуствения интелект. Има двойно гражданство — британско и американско, има и високо ниво на достъп до секретна информация както в Щатите, така и във Великобритания. Достатъчно квалифициран е да каже: „Това не е висша математика… о, момент, всъщност е точно това.“ Семеен, с четири деца, живее в Бристол.

Пролог

Намерих тези страници пръснати по скалите от капризен вятър. Някои бяха толкова обгорели, че думите не личаха, други се разпадаха в ръцете ми. И въпреки това ги събрах, надпреварвах се с повеите, сякаш страниците разказваха моята история, а не нейната.

Историята на Катерин, леля Катерин, сестрата на моята мащеха, Катерин, за която от четири години копнеех безутешно, Катерин, която чертае чудати пътеки в сънищата ми. Няколко десетки оръфани страници, безтегловни в ръката ми. Снежинки се плъзгаха по тях, твърде студени да залепнат.

Седях сред дима и отломките на замъка си, сляп за мъртвите, които воняха на купчини. Планини се издигаха околовръст и в сравнение с тях ние изглеждахме като джуджета, дори Призрачния и обсадните машини приличаха на играчки, захвърлени след като са изиграли своята роля. Очите ми сълзяха от дима на огньовете, студеният вятър ме пронизваше до кости, но аз седях там и четях спомените ѝ.