Кралица на сенките

– Така ли? – Аробин люшна виното в чашата си. – Искаш да кажеш, че не си потрошила „Подземието“, за да ощетиш вложенията ми в него и да отрежеш ежемесечния ми дял от печалбите на собствениците му? Не ме лъжи, че е било просто отмъщение за Сам.

– Хората на краля дойдоха. Трябваше да защитя живота си.

След като ги беше отвела от пристанището директно в пивницата, разбира се.

– И предполагам касата най-случайно е била разбита и отворена за посегателствата на тълпата?

Планът ù беше сработил, и то толкова блестящо, че се учудваше как Аробин още не ù се бе нахвърлил.

– Знаеш ги какви са онези отрепки. Видят ли малко суматоха, почват да се пенят около устата като бесни кучета.

Лизандра настръхна – звездно изпълнена роля на жена, станала свидетел на предателство.

– Да – потвърди Аробин. – Особено отрепките в заведения, от които получавам стабилна ежемесечна сума, нали така?

– Значи покани мен и приятелите ми тази вечер, за да ме обстрелваш с обвинения? А аз си мислех, че ме наемаш за свой личен ловец на Валги.

– Умишлено се маскира като Хинсол Кормак, един от най-лоялните ми клиенти и инвеститори, когато освобождаваше братовчед си – укори я Аробин. Едион ококори очи. – Бих го приел за съвпадение, ако един свидетел не твърдеше, че е извикал Кормак по време на тържеството и той му е помахал. Разказал е историята си и на краля – как е видял Кормак да върви към Едион точно преди взривовете. И какво съвпадение, че тъкмо в този ден две от наемните карети, собственост на двама ни с Кормак, изчезнаха безследно. После Кормак раздуха на всичките ми клиенти и партньори, че аз съм откарал Едион с една от тях, след като аз съм го освободил, преструвайки се на него, защото, както излиза, съм станал проклет привърженик на бунтовническата кауза и по цял ден скитам из града с вирнат нос.

Тя се осмели да надникне към Роуан, чието лице си оставаше безизразно, макар че лесно разчете думите по него: Ах, ти, хитроумна лисице. А ти си мислеше, че съм боядисала косата си в червено от суетност.

Повече не ще се усъмня в теб.

Тя се обърна към Аробин.

– Нямам вина, че предвзетите ти клиенти се настройват срещу теб при най-малката опасност.

– Кормак напусна града, но продължава да петни името ми. Цяло чудо е, че кралят още не е изпратил хората си да ме завлекат в двореца.

– Ако се притесняваш за финансовото си положение, може просто да продадеш имението. Или да спреш да използваш услугите на Лизандра.

Аробин изсъска гневно, а Роуан и Едион пъхнаха небрежно ръце под масата, подготвяйки се да грабнат скритите си оръжия.

– Какво трябва да направя, скъпа моя, за да спреш да ме тормозиш?

Ето ги и тях. Думите, които чакаше да чуе – причината да не го смачка изведнъж, а само да го подразни достатъчно.

Тя зачопли ноктите си.

– Има няколко неща, щом питаш.

* * *

Гостната беше възголяма, навярно побираше двадесет-тридесет души, и бе снабдена с множество дивани, кресла и шезлонги. Елин се разположи от едната страна на камината, а Аробин от другата. В очите му продължаваше да блещука ярост.

Елин усещаше, че Роуан и Едион следят от коридора всяка тяхна дума, всеки неин дъх. Чудеше се дали Аробин знаеше, че са пренебрегнали нареждането му да останат в трапезарията. Едва ли. Елфическите воини бяха тихи като призрачни леопарди. Но Елин не ги искаше в стаята при тях, не и докато не свършеше работата си.

Тя кръстоса крака, разкривайки семплите си обувки от черно кадифе и голите глезени над тях.

– Значи всичко това е било наказание за престъпление, което не съм извършил – подхвана Аробин.

Тя плъзна пръст по заобления подлакътник на креслото.

– На първо място, Аробин, хайде да не си губим времето с лъжи.

– Предполагам, че си казала на приятелите си истината?

– Свитата ми знае всичко за мен. И за твоите постъпки.

– Представяш се като жертва, а? Май забравяш, че не ти трябваха много уговорки, за да грабнеш ножовете.

– Истината си е истина. Но това не променя факта, че си бил наясно коя съм, когато си ме намерил. Взе семейната ми огърлица и ме увери, че ако някой дойде да ме търси, враговете ми ще го убият. – Тя не позволи на дъха си да пресекне, не биваше да му показва колко ù е трудно да изрича тези думи. – Искаше да ме превърнеш в свое собствено оръжие. Защо?

– Защо не? Бях млад и гневен, а кралят току-що бе завзел кралството ми. Вярвах, че мога да ти осигуря начин да оцелееш и дори да го надвиеш някой ден. За това се върна, нали? Учудвам се, че двамата с капитана не сте го убили още. Нали и той това цели, поради което опита да си сътрудничи с мен? А може би държиш да му отсечеш главата сама?

– Наистина ли очакваш да повярвам, че си искал единствено да ми помогнеш да отмъстя за семейството си и да си върна трона?

– В какво щеше да се превърнеш без мен? В разглезена, придирчива принцеса.

Обичният ти братовчед щеше да те заключи в някоя кула и да изхвърли ключа.

Аз ти дадох свобода, дадох ти умението да повалиш мъж като Едион Ашривер с няколко удара. А в замяна получавам само презрение.

Тя стисна пръсти в юмрук, усещайки тежестта на камъчетата, които бе занесла на гроба на Сам тази сутрин.