Крес

Мариса Мейър Крес Лунни хроники #3

На Джоджо, Меган и Тамара

Книга първа

Когато беше малко момиче, вещицата я заключи в кула, която нямаше ни врати, ни стълбище.

Глава първа

На всеки шестнадесет часа сателитът изпълваше една цяла обиколка около Земята. Но затворът предлагаше гледка, от която дъхът секваше, и при това съвсем безплатно: необятни сини океани, спирали от облаци и изгреви, от които половината свят пламваше в пожари.

В началото, когато я изпратиха в затвора, тя от всичко най-много обичаше да трупа възглавниците върху писалището, което беше заковано за стената, после да покрие с чаршафите екраните и така да си устрои една мъничка ниша. После почваше да си фантазира, че уж не е на никакъв сателит, а това всъщност е малък кораб, поел към синята планета, и тя съвсем скоро ще кацне, ще стъпи навън върху истинска земя, ще усети истинските лъчи на слънцето, ще помирише истинския въздух.

Часове наред момичето се взираше в континентите и си представяше какво е усещането да изпита всичко това. Но от друга страна, то всячески се опитваше да избегне гледката към Луна. Имаше дни, в които сателитът й минаваше толкова близо, че Луната изпълваше всичко пред погледа. Дори огромните, проблясващи куполи се виждаха на повърхността, а също и искрящите градове на лунитяните, където и тя някога, много отдавна, бе живяла. Някога, още преди да я прогонят в заточение.

Като беше малко момиче, Крес все се криеше от Луната в тези мъчително дълги часове. Понякога се затваряше в банята, където, за да се разсее, сплиташе косата си на сложни плитки. Друг път се мушваше под писалището и почваше да си пее приспивни песни, додето се унесе в дълбок сън. Но се случваше и да си представя, че има баща и майка, че и те участват с нея в измислените й игри, четат й приключенски романи, любящо отместват косата от челото й, докато накрая… докато накрая Луната най-сетне отново потъваше зад щита на Земята и Крес бе вън от опасност.

И дори сега в тези часове Крес изпълзяваше под леглото, за да дремне там, да почете, да съчинява песни в главата си или да си измисля сложни кодове. И все така никак не обичаше да поглежда към лунните градове, защото тайничко се опасяваше, че ако съзре лунитяните, те също ще погледнат нагоре, отвъд изкуственото небе, и ще я видят. Вече повече от седем години този кошмар не спираше да я преследва.

Но в този час сребристият лунен хоризонт бавно пълзеше към крайчеца на прозореца и Крес дори не поглеждаше натам. Защото в този час стената от невидими екрани показваше невиждан досега кошмар. Свирепи думи се изливаха в новините, снимките и видеозаписите се размиваха пред погледа й, докато тя прехвърляше новините набързо, без да смогне да ги прочете.

Четиринадесет града по целия свят са били нападнати.

Двучасовото клане е донесло смъртта на шестнадесет хиляди земни жители.

Най-жестоката сеч от третата ера.

Мрежата беше залята от ужасни картини. Мъртвите жертви лежаха по улиците с раздрани кореми, а кръвта им капеше в канавките. Виждаха се свирепи създания, които приличаха на хора, със засъхнала кръв по брадичките, под ноктите, отпред по ризите им. Крес прегледа набързо всички, като стискаше устата си с ръка. Истината бавно изплува и тя взе да се задъхва от ужас.

За всичко беше виновна тя.

Месеци наред забулваше лунните кораби от земните радари и като послушен лакей, какъвто си беше, безропотно изпълняваше заповедите на господарката Сибил. Сега вече научи какви чудовища са се спотайвали на тези кораби. И чак сега проумя какви са били кроежите на Нейно Величество през цялото това време, но вече беше късно.

Шестнадесет хиляди мъртви земни жители.

Земята е била нападната изневиделица, и то защото тя не бе проявила достатъчно смелост, че да откаже да изпълни волята на господарката си. Беше си свършила работата, а сетне си беше затворила очите.

Крес отвърна поглед от картините на труповете и касапницата и съсредоточи вниманието си върху друга новина, която заплашваше да докара още ужаси.

Императорът на Източната република — Каито, бе приел да се ожени за лунната кралица Левана и така бе сложил край на нападението. Кралица Левана щеше да стане новата кралица на Републиката.