Крес

— Искаш ли да научиш още една тайна? Най-голямата тайна? — Тя седна и разпери краката си като счупена кукла. — Страх ме е, Каи. Много ме е страх. — Беше си помислила, че ще й олекне, когато изрече думите на глас, но вместо това се почувства жалка и слаба. Синдер уви с ръце кръста си. — Страх ме е от нея, от армията й, от онова, което може да стори. А всички очакват от мен да бъда силна и смела, но ето че аз дори не знам какво правя. Не знам как да я сваля от трона. И дори да успея, не знам как да бъда кралица. Толкова много хора се уповават на мен, хора, които дори не разбират, че се уповават на мен, а ето ги сега мъртви. И всичко заради някаква налудничава фантазия, че аз мога да им помогна, че мога да ги спася. Но какво ще стане, ако не мога?

Болката взе да пулсира в слепоочията й, напомняйки й, че досега вече щеше да плаче. Ако беше нормална.

Две ръце я обгърнаха.

Синдер притисна лицето си в копринената му риза. Долавяше някакъв одеколон или сапун — толкова слабо, че не го бе усетила по-рано.

— Знам много добре как се чувстваш.

Тя стисна очите си.

— Не съвсем.

— Добре, в голяма степен.

Синдер поклати глава.

— Не, ти не разбираш. Най-много от всичко се боя, че… колкото повече се боря срещу й, колкото по-силна ставам, толкова повече заприличвам на нея.

Каи седна и се отдели от нея, колкото да я погледне в лицето, но без да я пуска.

— Ти не се превръщаш в Левана.

— Сигурен ли си? Защото днес манипулирах твоя съветник и доста стражи. Манипулирах Вълка. Аз… убих един полицай във Франция. И още хора щях да убия, ако се бе наложило, хора от твоята армия. И дори не знам дали се чувствам виновна за това, защото има толкова начини да се намери оправдание. Всичко е за доброто на хората, нали? Жертви са нужни. А освен това и огледалата, толкова, толкова е глупаво, но те… Започвам да разбирам защо ги мрази толкова. А днес… — Синдер потрепери. — Днес измъчвах чародейката й. Не просто я манипулирах. Измъчвах я. И това почти ми достави удоволствие.

— Синдер, погледни ме. — Той взе лицето й в дланите си. — Знам, че си уплашена. И имаш всички основания да бъдеш уплашена. Но ти не се превръщаш в кралица Левана.

— Ти няма как да знаеш.

— Да, но знам.

— Тя ми е леля.

Той приглади назад косата й.

— Да, а моят прадядо е подписал Закона за киборгите. Но ето, виж нас.

Тя облиза устните си. Да, ето ги двамата заедно.

— Хайде повече да не говорим за роднинството ти с Левана. Защото технически погледнато, аз все още съм сгоден за нея, а това е доста необикновено обстоятелство.

Синдер се разсмя, макар и изтощено, макар и само да потисне писъка отвътре, докато Каи отново я обгърна с ръцете си. Главоболието й взе да преминава. На негово място се появи силата, която й предаде пулсът на сърцето му, а също и някаква нова деликатност, когато стоеше допряна до него.

Беше почти крехка.

Почти в сигурни ръце.

Почти като принцеса.

— Няма да кажеш на никого, нали? — промърмори тя.

— Няма.

— А ако изляза някоя лоша принцеса?

Каи вдигна рамене.

— На хората на Луна не им трябва принцеса. Трябва им революционер.

Синдер сбърчи чело.

— Революционер — повтори тя. Това й се нравеше повече от „принцеса“.

Вратата се отвори.

Синдер и Каи се сепнаха, отдалечиха се, Каи се изправи.

Крес се спря на вратата, останала без дъх и зачервена.

— Съжалявам, но новините… Левана…

— Знам — Синдер се насили да стане. — Научих за Фарафра.

Крес поклати глава с обезумели очи.

— Не е само Фарафра. Корабите им зариват Земята, всеки континент. Хиляди войници нападат градовете. Но от другите й войници. — Момичето потрепери толкова силно, че трябваше да се улови за рамката на вратата. — Приличат на животни, като хищници са.

— Какво прави Земята? — попита Каи и Синдер разпозна гласа на лидера. — Защитаваме ли се?

— Опитват се. Всичките шест държави са обявили състояние на война. Започнала е евакуация, армията се събира…

— И шестте ли?

Крес отметна косата от челото си.

— Кон Торин временно е поел ролята на лидер на Републиката… до вашето завръщане.

Тежко мълчание натисна гърдите на Синдер. Тогава Каи се обърна с лице към нея, а тя почувства силата на емоциите му и без да поглежда към него.

— Мисля, че е време да ми кажете за този ваш план.

Синдер стисна ръцете си в юмруци. Възможността да успеят й се бе сторила толкова нищожна, че тя не се бе замислила какви ще бъдат последиците. Беше се надявала, че ще има малко време — поне ден-два. Но сега виждаше, че нямаше да получат отсрочка.

Войната беше започнала.

— Ти сам каза, че на хората от Луна им трябва революционер. — Тя вдигна брадичка и го погледна право в очите. — В такъв случай, аз ще вдигна революция.