Крес

— О, да, добре е. Тоест, половината от хората по света искат да я убият, другата половина искат да я вържат за трона на Луната, а тя точно за това си е мечтала винаги. Тъй че, чувства се отлично.

Той впи поглед в нея, като че пак се питаше дали Синдер е с всичкия си.

— Какво?

Синдер затвори очи и се помъчи да зарови надигащата се у нея паника. Отвори ги отново, разпери ръце помирително. Поколеба се.

Погледна към тавана.

Пое си дъх.

Срещна погледа му.

— Каи, аз съм. Аз съм принцеса Селена.

Глава шестдесет и първа

Лицето на Каи беше объркано, сякаш Синдер бръщолевеше несвързано. Сватбеният пояс се изплъзна от ръцете му и падна безшумно на пода. Щом тишината взе да става неловка, Синдер се покашля.

— И в случай че се питаш, говорих саркастично за „великите“ работи по-рано. Не че, тоест… знам, че си имаш свои проблеми, за които да се тревожиш, затова не трябва да… аз не… добре съм наистина. Последните две-три седмици бяха малко тежки с цялата тази… — тя завъртя бурно ръцете си във въздуха — работата около Пеони, бала, Левана, сватбата. А сега и доктор Ърланд почина, заловиха Скарлет, Трън ослепя, а Вълка… За него не съм сигурна. Толкова е неподвижен напоследък, че наистина почвам да се тревожа. Но иначе всичко е под контрол. Мога да се справя. Аз…

— Млъкни. Моля те, млъкни.

Тя затвори уста.

Тишината се проточи.

Синдер отвори уста, но Каи вдигна ръка. И тя пак я затвори. Захапа устни.

— Ти? — рече той накрая. — Ти си принцеса Селена?

Синдер се намуси и потърка китката си.

— Изненадан ли си?

— През цялото това време?

Тя сведе глава — изведнъж се бе почувствала неловко от начина, по който я гледаше.

— Технически погледнато, да. Доктор Ърланд пръв се досети, когато ме отведоха от лотарията, за да ме инжектират с летумозис. Направил ми е ДНК анализ и… така. Но той решил да не ми казва, докато не ме тикнаха в затвора, което усложни нещата.

Каи избухна в смях, но не за да й се подиграе. Пое си дълбоко дъх и разтри очите си. Съмнението беше го завладяло бързо, но след това далеч по-бързо дойде осъзнаването.

— О, звезди. Левана знае, нали? Затова те мрази толкова много. Затова е решена на всяка цена да те намери.

— Да, знае.

— Значи ти си била. През цялото време ти си била.

— Приемаш нещата далеч по-добре, отколкото си представях.

Той прокара ръце през лицето си.

— Не, знаеш ли, всичко се връзва. В известен смисъл. — Той я погледна. — Но… по необяснима причина винаги съм си представял принцесата… знам ли и аз. В рокля.

Синдер се засмя.

— А и винаги съм си мислел, че веднъж да я намеря, всичко лесно ще се нареди. Просто… ще обявим пред света, че тя е истинската кралица, а Левана ще изпълзи в някоя дупка. Никога не съм си мислил, че тя вече знае. И ще се бори срещу това.

Синдер повдигна едната си вежда.

— Започвам да си мисля, че май не познаваш много добре годеницата си.

Той я погледна навъсено.

— Край, Синдер, дотук бяха тайните. Не знам дали ще мога да оцелея след още едно твое голямо разкритие, затова, ако имаш да ми казваш и друго, давай. Сега.

Синдер се залюля на пети и се замисли.

Киборг. Лунитянка. Принцеса.

Никакви тайни повече. Никакви лъжи.

Е, само една.

Синдер си помисли, че може би мъничко е влюбена в него.

Но нямаше начин да му го признае и вместо това прошепна:

— Не мога да плача — и отпусна раменете си. Каи примигна, два пъти, после се почеса по ухото и погледна встрани.

— За това вече знаех.

— Какво? Откъде?

— Настойникът ти… може да ми е споменала нещо по въпроса. А и аз… видях медицинското ти досие.

— Медицинското… — Очите й се разшириха. — Видял си… значи знаеш…?

— Ти беше беглец и аз трябваше да науча повече за теб, и… съжалявам.

Тя стисна очи. Беше виждала диаграмата на киборгските си импланти. Всяка жица. Всеки синтетичен орган. Всеки промишлено произведен панел. Прилошаваше й, като си помислеше за диаграмата. И не можеше да си представи какво ли би си помислил друг човек, ако я зърнеше. Какво ли си бе помислил Каи.

— Не, няма нищо. Никакви тайни повече.

Той направи крачка към нея.

— Очите ти… наистина ли са…?

— Синтетични — измърмори тя, когато той не можа сам да каже думата.

— И затова не можеш да плачеш, така ли?

Тя кимна, без да може да го погледне, при все че той се приближи на няма и две крачки от нея.

— Слъзните канали не ми трябват, за да ми овлажняват очите, и само се пречкали на… — Тя почука с пръст по слепоочието си. — В ретината на окото имам скенер и дисплей. Като малък нетскрийн е, тъй че има доста жички. О, звезди, не е за вярване, че ти разкривам всички тези подробности. — Тя зарови лице в ръцете си.

— Знаеш ли, възхитително е — каза Каи.

Синдер едва не се задави от собствения си смях. Каи се пресегна към ръцете й.

— Може ли да надникна?

Тя изпъшка. Ако имаше способността да се черви, лицето й би станало червено като сватбения му пояс. Засрамена и примирена, тя го остави да вземе ръцете й и с мъка издържа погледа му. Каи бе впил очите си в нейните, като че проникваха чак до контролния й панел, но след миг поклати глава.

— Човек никога не би разбрал.